Джон Гънтър
Америка без маска (84)

Негрите на Севера

Три до четири милиона американски негри живеят северно от линията Диксън — Мейсън. Голямото нахлуване към север на южните негри започна след първата световна война и продължи с прекъсване до днес, макар че след втората световна война нямаше толкова голямо преселване като това през 1920 година. Болшинството образовани негри считат, че разредяването на негрите от юг е благотворно. Негрите могат да придобият опитност и сръчност и да припечелят прехраната си в нови области и занятия. Старите негърски заселници в Чикаго и Кливланд обаче се страхуват от масовото прииждане на техни сънародници, които могат да понижат морала на обществото и да създадат нови трудности в и без това влошеното състояние на жилищния проблем. Поради механизацията на земеделието негрите са принуждавани да напускат Юга. Според експертите, от 7,500,000 негри в южните чифлици, в недалечно бъдеще ще бъдат нужни само 4,000,000 негри. Северът се запитва как ще може да изхрани, настани и да поддържа училища за тези 3,500,000 негри, които ще бъдат изхвърлени от механизирания юг?

Положението на негъра на север е безусловно по-добро и по-сигурно от това на неговия брат в Юга. Стандартът на жителите е по-висок и има повече възможности за работа. Освен това в Юга отлъчването на негрите от белите е постановено със закон, докато това отлъчване на север е повече въпрос на навик и на местна практика. На север негърът може да бъде член на съдебна комисия или да бъде полицай; тук той избягва много от обидите, които му се нанасят на Юг. Децата му могат да се учат в сравнително добри училища. Много малко негри на север се занимават със земеделие. Когато са третирани зле и страдат от убийства и нападения, поради расова омраза в севера, негрите търсят съдебна закрила, а на юг нямат тази защита. Негърските общежития на север са бедни, но не са в такава нищета, както на юг. Богати негри в Съединените щати има много рядко, макар че има неколцина. Най-богат американски негър е председателят на застрахователната компания в Дърам (Северна Каролина). Втори след него идва един издател и собственик на недвижими имоти в Ню Йорк. Застрахователното дело е главното занятие, от което негрите на север печелят пари. В това отношение негрите са майстори да застраховат всеки жител за осигуряване на погребението му. Повечето от негрите тук са протестанти и предимно баптисти.

Гласовете, получени от негрите в тази област през изборите в 1944 година бяха дадени за демократите с поразителния процент 80%. Негрите се люшкат между консерватори и радикали, между двете партии на демократите и републиканците, също както белите. Между негрите има комунисти и хора, които следват пътя на компромиса и златната среда. Около 250,000 негри, повечето на север, са настанени на общински, полицейски и чиновнически служби на правителството.

Най-тежкият за негрите на север е жилищният въпрос. В Чикаго, Детройт и Питсбърг негрите живеят в „гето“, определено не от общината, но от условията, които са им наложили наемодателите, повечето от които са отсъствуващи. Местните организации на собствениците и наемодателите изискват всеки собственик в областта да подпише задължение, че няма жилище или квартира за хора от африкански произход. По този начин негрите, макар и търсещи съдебна и законна защита срещу тази разпоредба, са поставяни в лоши жилища, заемат тези квартири и попадат в положението на „отлъчване“ от белите, също като на юг. Негърското общество е сгъстено в определените за тях градски квартали и то не може да се разпростре в другите части на града, независимо от голямата раждаемост. Училищата в така затворената градска площ стават достъпни само за негри, също като училищата на юг.

Един интересен факт е участието на негрите в спорта. Допускат ги да участвуват във футболните тимове на колежите и са доказано добри играчи. По правило обаче, един Северен тим, в който играе негър, не може да се състезава с Южен тим, а особено ако това става на някое игрище в Юга. Негрите са изключени от баскетбола, тъй като това е спорт, който може да се играе на закрито, а не е позволено полуголите дишащи тела на бели и черни да се допират в задушната стая на гимнастическия салон. Щатът Охайо е по-толерантен към негрите по отношение на техния достъп в университетите. Един негър беше председател през миналата година, а една негърка беше председателка на младежкото женско християнско дружество. Негрите в Охайо могат да плуват заедно с белите в басейните, да спят в общи спални, даже да отиват на разходка в парка на университета, но само че с другари негри.

Най-жестоко расово нападение срещу негрите в Съединените щати бе извършено в Детройт през 1943 година. Бяха наранени 600 души, повечето негри, и бяха убити 31, от които 25 негри. Нападението извършено от белите върху негрите беше едно масово общогражданско „линчуване“. Най-интересното в случая с този глупав епизод е фактът, че избухването за това противонегърско нападение беше предвидено от властите цяла година преди да бъде извършено. Детройт е най-избухващият град в западното полукълбо. Тук негърският проблем е много изострен. За да се извърши това нападение и за да се дадат такива жертви, голяма вина има и полицията, която стоеше безучастна. Това, че преобладаващото мнозинство от нападателите бяха бели, се доказва от фотографическата снимка на списание „Лайф“, в репортажа на това масово убийство. Детройт е претъпкан от бели южняци, които никога в живота си не са видели негрите на равна нога със себе си. Много от полицаите са от юг. Тукашните фирми и компании имат свои наемни убийци и агенти против работническите организации. Тук се проявяват и привържениците на Ку-Клукс-Клан и на бившия Съюз на германците. Автомобилната индустрия има нужда от голям брой здрави работници и затова белите виждат в труда на негрите застрашаваща конкуренция.