Джон Гънтър
Америка без маска (238)

Ню Мексико и Санта Фе

Щатът Ню Мексико прилича на Невада, но е на по-високо, и е по-интересен. Половината от планините изглеждат така, като че върховете им са отнесени от вятъра. Щатът е четвъртият по големина в Америка — три пъти колкото територията на Ню Йорк — и е петият по слаба населеност. Тук живеят само 513,818 души — по-малко, отколкото в отделни градове като Бъфало и Питсбърг, и гъстотата на населението е само 4.4 на квадратна миля.

Основата на живота и стопанството в щата, определена с една само дума, е слънчевата енергия и светлина. Действително, тук има минерални богатства и индустрия, но характерът на местния живот се определя от климата, слънцето, сухотата на въздуха и високия терен. Опияняващото слънце привлича много туристи. Слънцето също така стана причина да се изтъкнат политически водачи, дошли в Мексико, за да подобрят здравето си. Така или иначе, щатът днес се ръководи от хора, заболели от белодробна туберкулоза. Един от най-способните сенатори през този век в Америка — Бронсън Кътинг — е дошъл в Ню Мексико на носилка за лечение. Голям брой лекари, зъболекари и други, които живеят в щата, са били някога болни, сега излекувани от туберкулозата. Излекувани в Ню Мексико, сега те лекуват други.

В щата има три култури — англо-американска, испанска, индианска — и това е единственият щат, в който официалните езици са два: английският и испанският. Конституцията е ратифицирана на два езика и до скоро в Народното събрание имаше преводач. Съдилищата и общинските канцеларии в различните области също имат преводачи, цялото писмоводство по юридически въпроси е на двата езика. Бялото население е приблизително 63% англо-американско, 37% испанско, а има и около 50,000 индианци. Градът Санта Фе отразява историята на дните на Франциско Васкес де Коронадо. Основан е през 1609 г. и първоначалното му име е било Ла Вилла Реал де Ла Санта Фе де Сан Франциско. Това е най-старата столица в границите на Съединените щати. Санта Фе е крайната граница в Запада на забележителния шосеен път, който се простира романтично през целия континент от Мисури до Санта Фе.

Ню Мексико, който даде великолепно изкуство — старинните индиански танци за дъжд и романа на Лоурънс, „Жената, която избяга на кон“ — е мястото, дето се роди и атомната бомба. Не е ли това ирония, която определя несъответствията на нашата цивилизация? Както всички знаят, първата експлозия на атомната бомба стана южно от Албукерк, върху забранената и недостъпна военна зона Аламогордо. Изработването на бомбите ставаше в тайни работилници вън от мъжкия колеж в Лос Аламос близо до Санта Фе. Тук бяха огромните лаборатории на д-р Опенхаймер. Когато посетих Санта Фе няколко месеца преди първия опит с бомбата, гражданите вече се досещаха, че става нещо странно около тях, но никой не знаеше точно какво. Тогава чух да се говори за някакви си тайнствени експлозии, дочути откъм близките хълмове, за някакъв кадър офицери, които никога не могат да напуснат казармата, дори в случай на смъртна опасност, за конвоираните тайно нощни транспорти в планините, за хилядите работници, които са отишли на работа зад тези хълмове и не са били видени месеци след това.

В политическо отношение Ню Мексико се управлява от така наречената: „Третата къща“ — една група от представители на местния капитал, които се събират в стария хотел „Де Варгас“. Партийният живот е все още на търговска база и чиновниците плащат 2% от своите заплати на партийната каса. Напоследък Ню Мексико беше един от трите американски щати, в който кандидатите се избираха, след като кандидатурата им се одобри от общо събрание на избрани представители на гласоподавателите, вместо от първоначалните избори. Главните групи, които провеждат влияние в местния живот, са сдруженията на скотовъдците, производителите на вълна и железниците. Тези обществени групи влияят върху управлението на губернатора, а и губернаторът влияе върху тяхното положение. Губернаторът в Ню Мексико се ползува с голяма власт.

До 1932 г. щатът гласуваше за демократите, а в партията имаше тайно съглашение между три различни групи. Републиканците са слаби и до 1946 г. в половината от областите нямаха организация.