Джон Гънтър
Америка без маска (137)

Миниатюрният свят в Роуд Айланд

Нищо не е в по-голям контраст с Върмонт от Роуд Айланд, най-малкият щат във федерацията и — което не е всеобщо известно — най-високо индустриализираният щат. Роуд Айланд изглежда, че има почти всичко, което Върмонт няма: ледено аристократически фамилии, грамадни индустриални конгломерати, управление почти напълно в ръцете на ирландците, демократична администрация и голямо наследство от чуждестранни народности. Само в Провидънс има около петдесет хиляди италианци от първо или второ поколение, а от цялото население на щата като цяло, не по-малко от 75 процента е от чуждестранен произход. В някои отношения Роуд Айланд изглежда като фиданка на Масачузетс и все пак, влечението към Ню Йорк е навярно днес по-силно отколкото към Бостън. Много хора — поне тия, които са достатъчно заможни — отиват за покупки в Ню Йорк, вместо в Бостън, макар че Ню Йорк е три пъти по-далеч от Бостън. Четат „Ню Йорк Таймс“ повече, отколкото „Бостън Глоуб“ а демократическата йерархия обръща внимание повече на г-н О’Диър, отколкото на Кърлей.

Официалното име на Роуд Айланд е „щатът Роуд Айланд и плантациите на Провидънс“ и той се отнася към своята малко сурова история много сериозно. Той отказа да присъствува на конституционното събрание в 1787 година; държеше на своята колониална харта до 1842 година; отказа, в замяна на това да създаде държавна конституция; в същата година той трябваше да потуши един бунт — Дорското въстание, чрез умерени въоръжени сили. Поддържаше данъка върху имуществото като критерий за гласуване до 1888 година. Роуд Айланд е родното място на текстилната индустрия в Съединените щати. Там се намира най-голямото съсловие от производители на скъпоценни украшения в света.

Изключителността на Роуд Айланд лежи в неговата големина: Брайс писа, че той може да стане първия американски „град щат“. Всички хора са близко свързани помежду си. Почти всички се познават помежду си. Един администратор — да кажем губернаторът — е на разположение при повикването на който и да е, при нужда или непредвиден случай. Той трябва да отиде и види всичко сам, лично, защото всичко отстои само на петдесет мили от неговата канцелария. При все това, макар че техният щат покрива една площ само от 1,214 кв. мили, жителите на Роуд Айланд, които са толкова взискателни, колкото и всички останали жители на Ню Ингланд, са имали не по-малко от четири различни столици. За известно време (подобно на Кънектикът) те настояваха да имат две едновременно, Провидънс и Нюпорт, като законодателното тяло държи своите сесии последователно в едната и другата столица. Нюпорт (който някога е бил по-голям град от Провидънс или Ню Йорк!) е бил център на колониалната култура. Провидънс е представлявал разширяващата се енергия на новия и по-неспокоен век.

Първоначално борбата за власт в Роуд Айланд е била борба на янките срещу янките. В щата са господствували Браун & Шарп, една от най-големите фабрики за машинни сечива в страната и най-голямото предприятие в щата; господствували са страшно закрепостени семейства като Меткафс и Джон Николас Браун (който е бил известен като най-богатото дете в света); старомодни милионери с почти митически консерватизъм, подобно на Нелсън У. Олдрич, който в течение на тридесет години „управлява“ сената на Съединените щати, както и Хоп клуб, който, подобно на Съмърсет клуб в Бостън, е недостижимо неприкосновена и неопетнена вътрешна крепост на аристокрацията. (Веднаж бившият губернатор Мъкграт направи доста остър намек за този „Хоп клуб“, казвайки, че имало клубове в Роуд Айланд, до които самият той, губернаторът, не бил допуснат. Някой ми каза, „тузовете на Хоп клуб карат Мъкграт да чака. Но ако трябва да го приемат, те ще сторят това“.)

След янките дойдоха ирландците. И за известно време янките и ирландците бяха в борба. Единствената посока, в която ирландците можеха да се проявят, беше политиката — картината е, грубо казано, същата като тази в Бостън — тъй като „общественият“ живот и голямата търговия бяха блокирани. След това дойдоха португалци, италианци, френски канадци — всички подобно на ирландците — предимно католици. Роуд Айланд днес е около 50 процента католически. Изпърво силните и властни ирландци възнегодуваха против по-новите и по-средиземноморски племена. Те още имат тенденцията да наричат италианците „черни приятели“. Италианците и южноевропейците обаче ще постигнат на свой ред своя дял от властта. В същност губернаторът, който наследи Мъкграт, се казва Джон Пасторе. Човек може почти да предскаже колко дълго ще се забави това време. Например първият „ирландски“ кмет на Ню Йорк сити (който, подобно на Провидънс е грамадно увеличен и сгъстен) беше Гейнор. Това беше в 1910 година. Двадесет и четири години по-късно дойде Ла Гуардия. Сега в Роуд Айланд бързината изглежда е по-голяма.

Янките са намаляваща политическа сила днес. Те свободно си сътрудничат с ирландците, защото иначе не биха имали изобщо никакъв дял в политиката.

Роуд Айланд е преобладаващо демократичен и при все това няма ни един демократически ежедневник в целия щат.

Може би Кънектикът е най-малко „типичен“ от всички щати на Ню Ингланд. Неговата южна граница е само на двадесет мили от Ню Йорк сити и бреговата линия от Гринуич до Уестпорт почти във всяко отношение принадлежи на нюйоркската област, а граничната област близо до Рай е нещо като мирни американски Елзас — Лотарингия.

Кънектикът няма масови индустрии така големи и така дълбоко свързани с обществото, както текстилните заводи на Лоуел или, да кажем, Лорънс.

Има много по-малко влияние в политиката и по-малко господство на един-единствен град.

Във всяко отношение той се управлява по-добре — поне според жителите на Кънектикът.

Кънектикът е много ценен малък щат, компактен, способен и с прекрасна история. С гордост той претендира, че неговите „основни наредби“ от 1639 година, събрани в една харта, издадена от Чарлс II-ри в 1682 година, е първият демократически документ от този род в историята на Америка. Според условията на тази харта, западната „граница“ на Кънектикът беше, както всички граждани знаят, Тихият океан!

На всичко отгоре, Кънектикът днес е люлката на специализираната индустрия. Той произвежда: револвери, пишещи машини, подводници и голямо разнообразие от предмети, които изискват грамадна прецизност в производството и работата. Това е прекрасен щат за обработка на месинг, за което свидетелствува градът Уотърбъри, а различни съсловия са известни със своите изработки на мидени черупки, часовници, въдици и изкуствени очи, златни листа, пружини за кревати, четки за зъби, ковчези, шапки и седла. Въпреки че е четиридесет и шести по ред във федерацията по повърхност и тридесет и първи по население, той е осми по индустриално производство.

Кънектикът е също така изключително добре управляван щат. Подобно на останалите тринадесет първоначални щата, той научи изкуството за управление чрез действителен опит и грешки. В днешно време, както останалата част на Ню Ингланд, той страда от непропорционално представителство.

Кой управлява в Кънектикът? Исторически той беше веднъж разделен между два съперничещи си „градове щати“. След това дойде ерата на господството на железницата, възникването на шепа големи и влиятелни семейства и д-вата за електр. енергия. Но днес няма никакви застрашителни финансови сили с подчертана агресивна същина и никакви големи групи, които да упражняват натиск. Хората имат силно развито обществено чувство и основната борба е същата — както навсякъде в Ню Ингланд — селският републиканизъм срещу градския демократизъм.

Дали Кънектикът се променя? Да — дълбоко. Преди войната той имаше 370,000 души в индустрията. Днес числото е 600,000 или повече, от които 30 или 40 на сто са жени. От година на година все повече чужденци нахлуват. И ако се върнем назад към 1930 година, само 34.1 на сто от жителите на Кънектикът бяха от местен американски произход. Друг един факт — основен въпрос почти навсякъде в южен Ню Ингланд — е растящата децентрализация на градовете. Богатите излизат навън в околността. Големи заградени места обезобразяват празните блокове в градовете, дето зданията са били съборени, понеже собствениците им не могат да плащат данъците си. И градовете се разпростират в безпорядък върху вълнообразното поле.

От време на време възниква някакъв териториален спор между отделните щати и ежедневниците на метрополията се забавляват като пишат за „заговори за териториална ревизия“ и тем подобни. Един неотдавнашен пример беше петицията на обитателите на Фишер Айланд, Ню Йорк, за присъединение към Кънектикът. Островът е малък, близо до края на Лонг Айланд, на три мили до брега на Кънектикът. Болдуин се зае да уреди този въпрос с Дюи. Той обясни, че обитателите на Фишер Айланд не възнамерявали ни най-малко да накърняват лоялността си към щата Ню Йорк и че самият Ню Йорк трябва, разбира се, да се съгласи на тази „загуба на суверенност“ преди сам той да се съгласи да ги включи.