Томас Малори
Смъртта на Артур (99)

Глава 9

Как Артур, след като спечелил сражението срещу римляните, навлязъл в Алемания и оттам в Италия

Сега да се върнем при крал Артур и благородните му рицари, които, след голямата победа над римляните, навлезли в Лотарингия, Брабант и Фландрия, а оттам в Горна Алемания, и през планините стигнали в Ломбардия и Тоскана. Имало там един град, който не щял да се предаде и отстъпи, та крал Артур го обсадил и дълго прекарал край него, нападайки го многократно, ала онези в крепостта се отбранявали храбро.

Повикал тогава кралят при себе си един рицар на име Флоренс, казал му, че войските му са останали без храна, и му заръчал:

— Недалеч оттук има вековни гори и лесове, където се крият мои врагове с много добитък. Затова ти заповядвам да се приготвиш и да идеш там да търсиш храна. И вземи със себе си племенника ми сър Гауейн, а също и сър Уисхард, сър Клегис, сър Клермонд и военачалника на Кардиф е още някои и доведи оттам колкото говеда успееш да хванеш.

И веднага рицарите се приготвили и препуснали през хълмове и долини, през гори и равнини, додето стигнали до тучна ливада, покрита с хубави цветя и билки. И там си отпочинали цяла нощ и те, и конете им.

И щом пукнала зората на другия ден, сър Гауейн яхнал коня си и скришом се отделил от другарите си, за да търси приключения. И скоро видял край една гора да язди спокойно на едър кон въоръжен мъж със закачен на рамото щит, а с него нямало никакъв друг придружител освен един паж, който носел дълго копие. На щита на рицаря били изобразени три златни грифона на сребърен фон и украсени с тъмни гранати. Щом сър Гауейн зърнал този напет рицар, затъкнал копие на седлото, тръгнал право срещу него и го попитал откъде е.

Другият отговорил и рекъл, че е от Тоскана, и запитал сър Гауейн:

— Защо ме предизвикваш тъй дръзко, горди рицарю? Знай, че тук не ще се сдобиеш с плячка, каквото и да сториш, тъй като, преди да се разделим, ще бъдеш мой пленник.

— Много си самоуверен и големи думи изричаш. Ала съветвам те да оставиш празните хвалби и да се приготвиш и вземеш оръжие, преди да те е сполетяло по-голямо зло.