Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 67
Как сър Тристан и дружината му пристигнали на турнира при Лоназеп; за различни схватки и други неща
Ала едва бил пристигнал сър Тристан, когато сър Гауейн и сър Галиходин отишли при крал Артур и му рекли:
— Този зелен рицар със зелените доспехи и белия кон днес повали нас двамата и шестима от нашите другари.
— Сега ще научим кой е — рекъл крал Артур.
И начаса повикал сър Тристан и го запитал как се казва.
— Сър — рекъл сър Тристан, — моля да ме извините, ала не е дошло още времето да ви открия името си.
И с тези думи сър Тристан се обърнал и си тръгнал.
— Чудя се защо този рицар не пожела да ми каже името си — рекъл крал Артур. — Ала иди ти, Грифлет Син Божи, и го помоли да дойде да си поговорим насаме.
Тогава сър Грифлет препуснал подире му и като го настигнал, казал му, че крал Артур го моли да се върне, та да поговорят тайно помежду си.
— Ще дойда, ала само при едно условие — рекъл сър Тристан, — искам да ми дадете дума, че няма да пожелаете да ви открия името си, инак ще си отида.
— Уверявам ви — рекъл сър Грифлет, — че той не ще настоява много за това.
И тъй, те поели назад и се върнали при крал Артур.
— Любезни сър — рекъл крал Артур, — по каква причина не желаете да ми кажете името си?
— Сър — отвърнал сър Тристан, — ако нямам причина, не ще и крия името си.
— На чия страна ще се сражавате? — запитал крал Артур.
— Уверявам ви, господарю — рекъл сър Тристан, — че не зная за коя дружина ще се бия, додето не изляза на полесражението. И там ще се сражавам както ми подскаже сърцето. Ала утре вие сам ще видите и ще разберете на коя страна ще бъда.
И с тези думи си отишъл и се върнал при шатрите си.
На сутринта всички сложили зелени доспехи и излезли на полето. И там мнозина млади рицари започнали да се сражават и извършили безчет славни бойни дела. Тогава Гарет помолил сър Тристан да му позволи да изпита копието си в бой, защото смятал, че е позорно да се върне назад със здраво копие. Като чул тези думи, сър Тристан се засмял и рекъл:
— Моля, покажете какво можете.
И тозчас сър Гарет взел копие и се приготвил за бой. Видял това един рицар, братовчед на Краля със стоте рицари, на име Селис, който бил твърде славен рицар. И тъй, този Селис излязъл срещу сър Гарет и двамата връхлетели един връз друг тъй яростно, че паднали наземи с все конете си тежко наранени и окървавени. И лежали така, додето Краля със стоте рицари дошъл и помогнал на Селис да стане, а сър Тристан и сър Паломид повдигнали Гарет.
И тъй, отишли те със сър Гарет в шатъра и там му свалили шлема. И като видяла Хубавата Изолда окървавеното лице на сър Гарет, запитала го какво се е случило.
— Господарко моя — рекъл сър Гарет, — получих тежък удар и мисля, че и аз нанесох такъв, ала никой от другарите ми, Господ да им въздаде според делата, не пожела да ме избави.
— Кълна се в Бога, никой от нас не биваше да се сражава днес — рекъл Паломид, — тъй като днес не влезе в битката ни един изпитан рицар, а вие настоявахте да изпитате силите си. И като видяха другите, че сте готов за двубой, изпратиха насреща ви отличен за възрастта си рицар, когото добре познавам — казва се Селис. И сражавахте се двамата достойно, та нито вие, нито той се посрамихте, затова сега си починете, за да бъдете готов и бодър за утрешната битка.
— Колкото до това — рекъл Гарет, — не ще ви изневеря, стига да мога да възседна коня си.