Томас Малори
Смъртта на Артур (306)

Глава 67

Как сър Тристан и дружината му пристигнали на турнира при Лоназеп; за различни схватки и други неща

Ала едва бил пристигнал сър Тристан, когато сър Гауейн и сър Галиходин отишли при крал Артур и му рекли:

— Този зелен рицар със зелените доспехи и белия кон днес повали нас двамата и шестима от нашите другари.

— Сега ще научим кой е — рекъл крал Артур.

И начаса повикал сър Тристан и го запитал как се казва.

— Сър — рекъл сър Тристан, — моля да ме извините, ала не е дошло още времето да ви открия името си.

И с тези думи сър Тристан се обърнал и си тръгнал.

— Чудя се защо този рицар не пожела да ми каже името си — рекъл крал Артур. — Ала иди ти, Грифлет Син Божи, и го помоли да дойде да си поговорим насаме.

Тогава сър Грифлет препуснал подире му и като го настигнал, казал му, че крал Артур го моли да се върне, та да поговорят тайно помежду си.

— Ще дойда, ала само при едно условие — рекъл сър Тристан, — искам да ми дадете дума, че няма да пожелаете да ви открия името си, инак ще си отида.

— Уверявам ви — рекъл сър Грифлет, — че той не ще настоява много за това.

И тъй, те поели назад и се върнали при крал Артур.

— Любезни сър — рекъл крал Артур, — по каква причина не желаете да ми кажете името си?

— Сър — отвърнал сър Тристан, — ако нямам причина, не ще и крия името си.

— На чия страна ще се сражавате? — запитал крал Артур.

— Уверявам ви, господарю — рекъл сър Тристан, — че не зная за коя дружина ще се бия, додето не изляза на полесражението. И там ще се сражавам както ми подскаже сърцето. Ала утре вие сам ще видите и ще разберете на коя страна ще бъда.

И с тези думи си отишъл и се върнал при шатрите си.

На сутринта всички сложили зелени доспехи и излезли на полето. И там мнозина млади рицари започнали да се сражават и извършили безчет славни бойни дела. Тогава Гарет помолил сър Тристан да му позволи да изпита копието си в бой, защото смятал, че е позорно да се върне назад със здраво копие. Като чул тези думи, сър Тристан се засмял и рекъл:

— Моля, покажете какво можете.

И тозчас сър Гарет взел копие и се приготвил за бой. Видял това един рицар, братовчед на Краля със стоте рицари, на име Селис, който бил твърде славен рицар. И тъй, този Селис излязъл срещу сър Гарет и двамата връхлетели един връз друг тъй яростно, че паднали наземи с все конете си тежко наранени и окървавени. И лежали така, додето Краля със стоте рицари дошъл и помогнал на Селис да стане, а сър Тристан и сър Паломид повдигнали Гарет.

И тъй, отишли те със сър Гарет в шатъра и там му свалили шлема. И като видяла Хубавата Изолда окървавеното лице на сър Гарет, запитала го какво се е случило.

— Господарко моя — рекъл сър Гарет, — получих тежък удар и мисля, че и аз нанесох такъв, ала никой от другарите ми, Господ да им въздаде според делата, не пожела да ме избави.

— Кълна се в Бога, никой от нас не биваше да се сражава днес — рекъл Паломид, — тъй като днес не влезе в битката ни един изпитан рицар, а вие настоявахте да изпитате силите си. И като видяха другите, че сте готов за двубой, изпратиха насреща ви отличен за възрастта си рицар, когото добре познавам — казва се Селис. И сражавахте се двамата достойно, та нито вие, нито той се посрамихте, затова сега си починете, за да бъдете готов и бодър за утрешната битка.

— Колкото до това — рекъл Гарет, — не ще ви изневеря, стига да мога да възседна коня си.