Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 14
Как един рицар довел на сър Галахад кон и му заръчал да се прости с баща си сър Ланселот
И случило се, че веднъж в понеделник двамата стигнали на брега край една гора, дето имало кръстопът. И видели там рицар в бели доспехи, който водел с дясната си ръка бял жребец. Приближил се той до кораба, поздравил двамата рицари в Името Господне и рекъл:
— Сър Галахад, достатъчно дълго странствахте с баща си. Затуй слезте сега от кораба, яхнете този кон и вървете там, дето ще ви заведат приключенията за Светия граал.
Тогава Галахад отишъл при баща си, целунал го нежно и му рекъл:
— Любезни и мили татко, не знам дали ще ви видя пак, преди да съзра тялото Христово.
— Заклевам ви — рекъл Ланселот, — молете се за мен на Всевишния Отец, та да не обръща лик от своя верен служител.
Сетне Галахад възседнал коня и тогава се чул глас, който рекъл:
— Помнете да вършите добри дела, защото не ще се видите вече до деня на Страшния съд.
— Ах, синко Галахад — рекъл Ланселот, — щом се разделяме, за да не се видим вече, ще моля Всевишния Отец да закриля и двама ни.
— Сър — отвърнал Галахад, — ничия молитва не ще възрадва Бога като вашата.
И с тези думи Галахад навлязъл в гората. Тогава се вдигнал вятър и тласкал кораба, та го носил повече от месец по морето, а Ланселот рядко спял и все се молил Богу да му открие тайнството на Светия граал.
И случило се веднъж, че към полунощ стигнал западната стена на хубав и богат замък и видял портата откъм морето да зее отворена без друга стража освен два лъва, които пазели пред вратата. А луната светела ярко. И тозчас Ланселот чул глас, който рекъл:
— Ланселот, слез от този кораба и иди в замъка и там ще постигнеш много от туй, що възжела.
Тогава той изтичал при доспехите си и се въоръжил, а сетне тръгнал към портата. И като видял лъвовете, посегнал към меча си да го изтегли. Ала ето че ненадейно се явило едно джудже и тъй силно го ударило през ръката, че мечът паднал от дланта му. Тогава чул глас, който му рекъл:
— О, недостойни и слабоверни човече, защо се уповаваш повече на собственото си оръжие, нежели на своя създател? Знай, че този, на когото си се посветил да служиш, ще те съхрани по-вярно от доспехите.
Тогаз Ланселот рекъл:
— Преблаги Отче Иисусе Христе, благодаря ти, че във великата си милост ме упрекна за прегрешенията ми. Сега разбирам, че не си отвърнал лик от твоя слуга.
И с тези думи вдигнал меча си и отново го прибрал в ножницата, а сетне сторил кръстен знак върху челото си и тръгнал към лъвовете. И те сякаш искали да се нахвърлят и да го разкъсат, ала той минал край тях невредим и се отправил към главната кула на замъка, дето всички спели.
Тогава Ланселот влязъл вътре в пълно въоръжение, тъй като всички порти и врати били отворени. И най-подир стигнал пред едни покои, чиято врата била затворена, и той посегнал с ръка да я отвори, ала не успял.