Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 16

Как Балин бил избавен от Мерлин и как спасил един рицар, който искал да се убие от любов

Тогаз дошъл Мерлин, вдигнал Балин, намерил му добър кон, понеже неговият бил мъртъв, и му заръчал да напусне този край.

— Къде е моята дама? — рекъл Балин.

— Ето я там, лежи мъртва — рекъл Мерлин.

А крал Пелам дълги години лежал тежко ранен и не оздравял, додето не го изцерил Галахад Високородния принц, който търсел Светия граал, защото в този съд се намирала част от кръвта на Господа нашего Иисуса Христа, която Йосиф Ариматейски донесъл в тази страна, и самият той лежал на онова разкошно легло. И копието било същото, с което Лонгиус пронизал сърцето на Господа нашего Иисуса Христа. А крал Пелам бил близък сродник на Йосиф и един от най-достойните мъже, живели в онези времена, и много било жалко, че бил тъй тежко ранен от този удар, който причинил голяма печал, скръб и мъка.

Сетне Балин се простил с Мерлин и той му рекъл:

— Не ще се срещнем вече на този свят.

И потеглил Балин с коня си през красиви местности и градове и навред виждал мъртви, убити хора. А които били живи, викали през сълзи:

— О, Балин, тежки беди причини ти в тукашните земи, защото поради Пагубния удар, който нанесе на крал Пелам, сега са опустошени три страни, и бъди сигурен, че накрая възмездието ще те стигне.

И голямо облекчение изпитал Балин, като напуснал тези земи. И тъй яздил осем дни без никакво приключение. Най-подир навлязъл сред гъста гора в една долина и видял кула, край която стоял едър боен кои, вързан за високо дърво, а до него седял на земята рицар и горко плачел, а бил мъж снажен и левент. Балин му рекъл:

— Помози Бог! Защо сте тъй тъжен? Кажете ми и ще ви помогна, ако е по силите ми. Благородни рицарю, много ме наскърбихте, защото мислите ми бяха весели, а вие ми причинявате голяма болка.

Балин се отдалечил малко и погледнал коня му. Тогаз чул рицаря да говори:

— Ах, прекрасна девице, защо не устоя на обещанието си? Нали ми обеща да се срещнем тук по пладне? Да бъде проклет часът, в който ми даде този меч, понеже с този меч ще се убия.

И с тези думи изтеглил меча си. А Балин тутакси се втурнал към него и хванал ръката му.

— Пуснете ръката ми — рекъл рицарят — или вас ще убия.

— Няма нужда да ме убивате — рекъл Балин, — тъй като обещавам да ви помогна да възвърнете дамата си, ако ми откриете къде е.

— Как се казвате? — запитал рицарят.

— Казвам се Балин Свирепи.

— Ах, сър, познавам ви добре. Вие сте Рицаря с двата меча и най-храбрият мъж на света.

— А вашето име как е? — запитал Балин.

— Името ми е Гарниш от планината и съм син на беден човек, ала заради моята храброст и мъжество един херцог ме посвети в рицарство и ми даде земя. Името му е херцог Хермел и дъщеря му е тази, която любя, а мислех, че и тя ме люби.

— Далеч ли е тя оттук сега? — запитал Балин.

— Само на шест мили — отвърнал рицарят.

— Да тръгваме — рекли двамата рицари.

И като препуснали с все сила, яздили, додето стигнали до прекрасен замък със здрави стени и дълбок ров.

— Аз ще вляза в замъка — рекъл Балин — и ще видя дали е там.

И той влязъл и търсил от стая в стая и намерил леглото й, ала тя не била там. Тогаз Балин надникнал в една китна градинка и я видял под високо лаврово дърво да лежи върху постеля от зелена златоткана коприна, страстно прегърнала един рицар, а под главите им растели треви и билки. Като я зърнал Балин да лежи така с най-противния рицар, когото бил виждал — а тя била прекрасна дама, — прекосил отново всичките стаи и казал на рицаря къде я намерил да спи дълбоко и го завел на мястото, дето спяла дълбок сън.