Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 87
Как сър Тристан и сър Паломид определили ден за двубоя помежду си и как сър Тристан бил ранен
Тогава сър Тристан рекъл:
— Ще се бия с теб до смърт.
— Съгласен съм — отвърнал Паломид, — тъй като никога не ще имам по-добър повод за двубой и ако загина от твоята ръка, то ще съм загинал от ръката на най-славния рицар. И тъй като добре зная, че никога не ще се насладя на любовта на Хубавата Изолда, предпочитам да умра, нежели да живея.
— Тогава определи деня, когато ще се сражаваме — рекъл сър Тристан.
— След петнайсет дни — рекъл Паломид — ще се срещна с тебе на ливадата край Веселата стража.
— Срам и позор! — рекъл сър Тристан, — защо отлагаш толкова този ден? Нека да се бием още утре.
— Не може — отвърнал Паломид, — тъй като съм слаб и отдавна линея от любов към Хубавата Изолда. Затова искам да си отпочина, додето събера сили.
И тъй, сър Тристан и сър Паломид се врекли да се срещнат при извора след петнайсет дни.
— Спомням си — рекъл сър Тристан на Паломид, — че веднъж ти вече наруши обещанието си, когато те избавих от Брюнис Безмилостни и девет рицари. Тогава ти се закле да се сражаваш с мен при надгробния камък край Камелот, ала не удържа на думата си.
— Трябва да знаеш — отвърнал Паломид на сър Тристан, — че на този ден бях в тъмница и затова не можех да устоя на дадената дума.
— Бог ми е свидетел — рекъл сър Тристан, — че ако тогава бе изпълнил обещанието си, днес нямаше да има нужда да разговаряме.
И с тези думи сър Тристан и сър Паломид се разделили. Тогава сър Паломид сложил доспехите си, качил се на коня и отишъл в двора на крал Артур. Там взел четирима рицари и четирима оръженосци и се отправил към Веселата стража.
А в туй време сър Тристан ходел на лов за различен дивеч. И ето че три дни преди уреченото време за двубоя, както сър Тристан гонел бърз елен, един стрелец хвърлил стрела подир елена и по зла слука наранил сър Тристан в бедрото, а стрелата ударила и коня на сър Тристан и го убила.
Като го ранили така, сър Тристан много се угрижил, а и много кръв загубил. Сетне яхнал друг кон и поел към Веселата стража твърде мрачен, ала не толкова заради болката в бедрото, колкото заради думата, която дал на сър Паломид, да се сражава с него подир три дни. Поради това никой мъж, ни жена не били в състояние да го развеселят с нещо, та дори и кралицата, Хубавата Изолда. А той все си мислел, че сър Паломид го е прострелял, за да не може да се бие с него на уречения ден.