Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 87

Как сър Тристан и сър Паломид определили ден за двубоя помежду си и как сър Тристан бил ранен

Тогава сър Тристан рекъл:

— Ще се бия с теб до смърт.

— Съгласен съм — отвърнал Паломид, — тъй като никога не ще имам по-добър повод за двубой и ако загина от твоята ръка, то ще съм загинал от ръката на най-славния рицар. И тъй като добре зная, че никога не ще се насладя на любовта на Хубавата Изолда, предпочитам да умра, нежели да живея.

— Тогава определи деня, когато ще се сражаваме — рекъл сър Тристан.

— След петнайсет дни — рекъл Паломид — ще се срещна с тебе на ливадата край Веселата стража.

— Срам и позор! — рекъл сър Тристан, — защо отлагаш толкова този ден? Нека да се бием още утре.

— Не може — отвърнал Паломид, — тъй като съм слаб и отдавна линея от любов към Хубавата Изолда. Затова искам да си отпочина, додето събера сили.

И тъй, сър Тристан и сър Паломид се врекли да се срещнат при извора след петнайсет дни.

— Спомням си — рекъл сър Тристан на Паломид, — че веднъж ти вече наруши обещанието си, когато те избавих от Брюнис Безмилостни и девет рицари. Тогава ти се закле да се сражаваш с мен при надгробния камък край Камелот, ала не удържа на думата си.

— Трябва да знаеш — отвърнал Паломид на сър Тристан, — че на този ден бях в тъмница и затова не можех да устоя на дадената дума.

— Бог ми е свидетел — рекъл сър Тристан, — че ако тогава бе изпълнил обещанието си, днес нямаше да има нужда да разговаряме.

И с тези думи сър Тристан и сър Паломид се разделили. Тогава сър Паломид сложил доспехите си, качил се на коня и отишъл в двора на крал Артур. Там взел четирима рицари и четирима оръженосци и се отправил към Веселата стража.

А в туй време сър Тристан ходел на лов за различен дивеч. И ето че три дни преди уреченото време за двубоя, както сър Тристан гонел бърз елен, един стрелец хвърлил стрела подир елена и по зла слука наранил сър Тристан в бедрото, а стрелата ударила и коня на сър Тристан и го убила.

Като го ранили така, сър Тристан много се угрижил, а и много кръв загубил. Сетне яхнал друг кон и поел към Веселата стража твърде мрачен, ала не толкова заради болката в бедрото, колкото заради думата, която дал на сър Паломид, да се сражава с него подир три дни. Поради това никой мъж, ни жена не били в състояние да го развеселят с нещо, та дори и кралицата, Хубавата Изолда. А той все си мислел, че сър Паломид го е прострелял, за да не може да се бие с него на уречения ден.