Томас Малори
Смъртта на Артур (326)

Глава 87

Как сър Тристан и сър Паломид определили ден за двубоя помежду си и как сър Тристан бил ранен

Тогава сър Тристан рекъл:

— Ще се бия с теб до смърт.

— Съгласен съм — отвърнал Паломид, — тъй като никога не ще имам по-добър повод за двубой и ако загина от твоята ръка, то ще съм загинал от ръката на най-славния рицар. И тъй като добре зная, че никога не ще се насладя на любовта на Хубавата Изолда, предпочитам да умра, нежели да живея.

— Тогава определи деня, когато ще се сражаваме — рекъл сър Тристан.

— След петнайсет дни — рекъл Паломид — ще се срещна с тебе на ливадата край Веселата стража.

— Срам и позор! — рекъл сър Тристан, — защо отлагаш толкова този ден? Нека да се бием още утре.

— Не може — отвърнал Паломид, — тъй като съм слаб и отдавна линея от любов към Хубавата Изолда. Затова искам да си отпочина, додето събера сили.

И тъй, сър Тристан и сър Паломид се врекли да се срещнат при извора след петнайсет дни.

— Спомням си — рекъл сър Тристан на Паломид, — че веднъж ти вече наруши обещанието си, когато те избавих от Брюнис Безмилостни и девет рицари. Тогава ти се закле да се сражаваш с мен при надгробния камък край Камелот, ала не удържа на думата си.

— Трябва да знаеш — отвърнал Паломид на сър Тристан, — че на този ден бях в тъмница и затова не можех да устоя на дадената дума.

— Бог ми е свидетел — рекъл сър Тристан, — че ако тогава бе изпълнил обещанието си, днес нямаше да има нужда да разговаряме.

И с тези думи сър Тристан и сър Паломид се разделили. Тогава сър Паломид сложил доспехите си, качил се на коня и отишъл в двора на крал Артур. Там взел четирима рицари и четирима оръженосци и се отправил към Веселата стража.

А в туй време сър Тристан ходел на лов за различен дивеч. И ето че три дни преди уреченото време за двубоя, както сър Тристан гонел бърз елен, един стрелец хвърлил стрела подир елена и по зла слука наранил сър Тристан в бедрото, а стрелата ударила и коня на сър Тристан и го убила.

Като го ранили така, сър Тристан много се угрижил, а и много кръв загубил. Сетне яхнал друг кон и поел към Веселата стража твърде мрачен, ала не толкова заради болката в бедрото, колкото заради думата, която дал на сър Паломид, да се сражава с него подир три дни. Поради това никой мъж, ни жена не били в състояние да го развеселят с нещо, та дори и кралицата, Хубавата Изолда. А той все си мислел, че сър Паломид го е прострелял, за да не може да се бие с него на уречения ден.