Томас Малори
Смъртта на Артур (91)

Глава 1

Как дванайсет старци, пратеници на Рим, дошли при крал Артур да искат данък от Британия

Когато след дълги войни крал Артур си отпочинал и устроил богат пир на Кръглата маса със своите приближени крале, принцове и благородни рицари, случило се тъй, че както седял на кралския си трон, в залата влезли дванайсет старци и всеки от тях носел в ръка маслиново клонче в знак, че са посланици и пратеници на императора Луций, който бил наричан по това време диктатор или прокуратор^[1] на държавните владения в Рим. И като пристъпили и приближили пред крал Артур, пратениците му се поклонили с най-голямо уважение и му заговорили с думите:

— Великият и могъщ император Луций изпраща поздрави на краля на Британия и заповядва да го признаеш за свой суверен и да му изпратиш данъка, който това кралство дължи на империята и който, според летописите, баща ти и други твои предшественици са плащали. А ти, като бунтовник, не го признаваш за свой суверен и не му плащаш данък въпреки законите и наредбите, установени от благородния и достоен Юлий Цезар, завоевател на това кралство и първи римски император. Ако откажеш да изпълниш искането и нареждането му, бъди уверен, че той ще поведе голяма война срещу теб, кралството и земите ти и ще накаже теб и поданиците ти така, че ще служите навеки за пример на всички крале и принцове, които отказват да плащат данък на тази велика империя, що господства над целия свят.

И тъй, след като те разкрили с тези думи причината за своето посещение, кралят им заповядал да се оттеглят и казал, че ще свика съвет, преди да им даде отговор. Ала щом някои от по-младите рицари чули думите им, искали да се хвърлят върху тях и да ги убият, казвайки, че е позор за всички рицари, сбрани там, да позволят някому да изрече такива слова на краля. Ала кралят забранил под страх от смъртно наказание да бъдат обезпокоявани с думи или дела и заповядал на един рицар да ги отведе в покоите и да се погрижи да имат всичко нужно и необходимо, както изисква гостоприемството, тъй че да не им липсват никакви ястия.

— Защото — рекъл той — римляните са мъже с благородна кръв и макар тяхното послание да не се нрави на мен и на двора ми, не бива да забравям какво ми повелява честта.

Сетне кралят събрал всички лордове и рицари на Кръглата маса да се посъветва с тях по този въпрос и поискал да чуе мнението им.

Пръв заговорил сър Кадор Корнуолски и рекъл:

— Сър, това послание много ме радва, тъй като дълго време вече почиваме и бездействаме и сега се надявам, че ще започнем люта война срещу римляните, в която не се съмнявам, че ще спечелим велика слава.

— Вярвам, че това кара сърцето ви да ликува — рекъл крал Артур. — Ала не е редно да ги изпратим оттук с такъв отговор, макар че искането им много ме гневи и аз никога няма да се съглася да плащам данък на Рим. Затова ви моля за съвет. Зная, че предните ми Белин и Брин, крале на Британия, дълго са властвали над империята, а също и Константин^[2], синът на Елена, та това явно доказва, че не дължим данък на Рим, а като техни наследници имаме право да владеем цялата империя.