Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Книга пета
Глава 1
Как дванайсет старци, пратеници на Рим, дошли при крал Артур да искат данък от Британия
Когато след дълги войни крал Артур си отпочинал и устроил богат пир на Кръглата маса със своите приближени крале, принцове и благородни рицари, случило се тъй, че както седял на кралския си трон, в залата влезли дванайсет старци и всеки от тях носел в ръка маслиново клонче в знак, че са посланици и пратеници на императора Луций, който бил наричан по това време диктатор или прокуратор[1] на държавните владения в Рим. И като пристъпили и приближили пред крал Артур, пратениците му се поклонили с най-голямо уважение и му заговорили с думите:
— Великият и могъщ император Луций изпраща поздрави на краля на Британия и заповядва да го признаеш за свой суверен и да му изпратиш данъка, който това кралство дължи на империята и който, според летописите, баща ти и други твои предшественици са плащали. А ти, като бунтовник, не го признаваш за свой суверен и не му плащаш данък въпреки законите и наредбите, установени от благородния и достоен Юлий Цезар, завоевател на това кралство и първи римски император. Ако откажеш да изпълниш искането и нареждането му, бъди уверен, че той ще поведе голяма война срещу теб, кралството и земите ти и ще накаже теб и поданиците ти така, че ще служите навеки за пример на всички крале и принцове, които отказват да плащат данък на тази велика империя, що господства над целия свят.
И тъй, след като те разкрили с тези думи причината за своето посещение, кралят им заповядал да се оттеглят и казал, че ще свика съвет, преди да им даде отговор. Ала щом някои от по-младите рицари чули думите им, искали да се хвърлят върху тях и да ги убият, казвайки, че е позор за всички рицари, сбрани там, да позволят някому да изрече такива слова на краля. Ала кралят забранил под страх от смъртно наказание да бъдат обезпокоявани с думи или дела и заповядал на един рицар да ги отведе в покоите и да се погрижи да имат всичко нужно и необходимо, както изисква гостоприемството, тъй че да не им липсват никакви ястия.
— Защото — рекъл той — римляните са мъже с благородна кръв и макар тяхното послание да не се нрави на мен и на двора ми, не бива да забравям какво ми повелява честта.
Сетне кралят събрал всички лордове и рицари на Кръглата маса да се посъветва с тях по този въпрос и поискал да чуе мнението им.
Пръв заговорил сър Кадор Корнуолски и рекъл:
— Сър, това послание много ме радва, тъй като дълго време вече почиваме и бездействаме и сега се надявам, че ще започнем люта война срещу римляните, в която не се съмнявам, че ще спечелим велика слава.
— Вярвам, че това кара сърцето ви да ликува — рекъл крал Артур. — Ала не е редно да ги изпратим оттук с такъв отговор, макар че искането им много ме гневи и аз никога няма да се съглася да плащам данък на Рим. Затова ви моля за съвет. Зная, че предните ми Белин и Брин, крале на Британия, дълго са властвали над империята, а също и Константин[2], синът на Елена, та това явно доказва, че не дължим данък на Рим, а като техни наследници имаме право да владеем цялата империя.