Томас Малори
Смъртта на Артур (68)

Глава 6

Как крал Артур, крал Уриенс и сър Аколон Галски гонили един елен и за чудните им приключения

И тъй, случило се веднъж, че крал Артур и мнозина негови рицари отишли на лов в една вековна гора. И станало така, че крал Артур, крал Уриенс и сър Аколон Галски подгонили едър елен и понеже имали добри коне, препускали тъй бързо, че скоро се отдалечили на десет мили от дружината си. И толкоз безжалостно пришпорвали конете си, че накрая те паднали мъртви от умора. Тогава и тримата тръгнали напред пешком, а еленът все тъй бягал сред храсталака, макар и да бил съвсем изтощен.

— Какво ще правим сега? — рекъл крал Артур. — В тежко положение изпаднахме.

— Да вървим пеша, додето намерим някъде подслон — предложил сър Уриенс.

Ала не след дълго съгледали елена да лежи на брега на голямо езеро и една хрътка го била захапала за гърлото, а много други тичали натам. Тогаз крал Артур изсвирил с рог и убил елена.

Сетне кралят се огледал наоколо и видял в езерото малък кораб, целия покрит с коприна чак до водата, и корабът се приближил току до тях и спрял в пясъка. Тогаз крал Артур отишъл на брега и погледнал в кораба, ала не зърнал вътре жива душа.

— Благородни рицари — рекъл кралят, — елате насам да видим какво има в този кораб.

Влезли тогаз тримата заедно и открили, че отвътре също бил богато украсен с копринени драперии. Вече било тъмна нощ и изведнъж сто факли лумнали навсякъде по стените на кораба, хвърляйки ярка светлина.

И тозчас се появили дванайсет прекрасни девици, коленичили в нозете им и поздравили крал Артур, като го назовали по име, и рекли, че е добре дошъл и че ще го нагостят с най-хубавото, което имат. И кралят им благодарил любезно. Тогава те завели краля и двамата му другари в разкошни покои, а там, върху една покривка, ги чакала богата трапеза, отрупана с всичко необходимо, и им поднесли всякакви вина и ястия, каквито можели да си представят. И много се учудил кралят на всичко това, понеже никога през живота си не бил угощаван тъй богато.

И след като тримата се навечеряли до насита, крал Артур бил отведен в друга стая с разкошна подредба, каквато не бил виждал нивга по-рано. Същото сторили и с крал Уриенс и го завели във втора подобна стая, а сър Аколон — в трета, все така разкошно и богато подредена. И те си легнали в постелите и скоро заспали и сънят им бил чудно дълбок през цялата тази нощ.

А на сутринта крал Уриенс се озовал в Камелот, легнал в прегръдките на жена си Вълшебницата Морган. И като се пробудил, много се зачудил как е попаднал там, защото предната вечер бил на два дни път от Камелот. А когато крал Артур се събудил, видял, че се намира в мрачна тъмница, и чул наоколо си стенанията на множество рицари.