Томас Малори
Смъртта на Артур (125)

Глава 5

Как Бомен казал името си на сър Ланселот, как сър Ланселот го посветил в рицарство и как той настигнал дамата

— Бог ми е свидетел — рекъл сър Ланселот, — кълна се, че употребих всичката си сила и умение, за да не се посрамя в тази битка, и затуй не се бойте от никой рицар на света.

— Вярвате ли, че мога наистина да устоя срещу изпитан в битки рицар?

— Да — отвърнал Ланселот, — ако се биете така, както се бихте сега с мен, готов съм да се закълна в това.

— Тогаз, моля ви — рекъл Бомен, — посветете ме в рицарство.

— Съгласен съм, ала първо трябва да ми кажете името си и от кой род сте — рекъл Ланселот.

— Сър, ако обещаете да го запазите в тайна, ще ви кажа всичко — отвърнал Бомен.

— Тъй да бъде — рекъл сър Ланселот, — заклевам се, че няма да го издам, додето вие сам не откриете истината пред всички.

— Сър — рекъл той, — името ми е Гарет и съм брат на сър Гауейн, от същия баща и същата майка.

— Ах, сър — рекъл сър Ланселот, — сега още повече се радвам, отколкото преди, защото открай време бях уверен, че сте от издигнат род и не сте дошли в двора ни за ядене, ни за пиене.

И тогаз сър Ланселот го посветил в рицарство, а сетне сър Гарет го помолил да не го следва повече я да го остави да върви по пътя си.

И тъй, сър Ланселот потеглил назад и като се върнал при сър Кей, заръчал да го занесат у дома върху щита му и едва му спасили живота. И всички укорили сър Кей, а пък сър Гауейн и сър Ланселот му рекли, че не е негова работа да се надсмива над един млад човек, защото не знае от какъв род е и защо е дошъл в двора. И тъй, да оставим сега сър Кей и да се върнем при Бомен.

Настигнал той най-подир девицата, а тя му рекла:

— Какво дириш тук? Целият вониш на готварница, дрехите ти са омазани с маста и лойта, дето са ти давали по милост в готварницата на крал Артур. Да не мислиш, че ще те приема заради туй, че погуби оня рицар? Не се надявай, защото ти го уби подло и по нещастна случайност. Затова връщай се назад, омразен слуга от готварницата. Добре те познавам кой си и ще ти кажа, че сър Кей те нарече Бомен. За мен ти не си нищо повече от един простак и мързеливец, дето върти шишове и мие лъжици.

— Девице — отвърнал Бомен, — приказвайте си каквото щете, ала аз няма да ви оставя, защото обещах на крал Артур да приема това приключение — или ще заслужа чест в него, или ще умра.

— Засрами се, долен слуга, за теб ли е това приключение? Такова чудо ще срещнеш там, че няма да посмееш да го погледнеш в лицето въпреки всички тлъсти гозби, дето си ял на вечеря.

— Ще се опитам — рекъл Бомен.

И както яздели през гората, зърнали един човек, който бягал с все сила.

— Къде отиваш? — рекъл Бомен.

— О, господарю — викнал той, — помогни ми, защото тук наблизо в една клисура се крият шестима разбойници и хванаха те господаря ми и го вързаха, та се боя, че ще го убият.

— Заведи ме там — рекъл Бомен.

И тъй, поели те заедно и скоро стигнали при вързания рицар. Втурнал се тогаз Бомен сред разбойниците, ударил смъртно единия, после втория, с третия удар убил още един, а останалите трима хукнали да бягат, ала той препуснал подире им и ги настигнал. Тогава те се обърнали и нападнали настървено Бомен, ала накрая той убил и тях, върнал се назад и развързал рицаря. И рицарят му благодарил и го помолил да иде с него в замъка му, който бил наблизо, та там достойно да го възнагради за сторената добрина.

— Сър — рекъл Бомен, — не искам награда. Днес бях посветен в рицарство от благородния сър Ланселот, затова не желая друга награда освен божията милост. Пък и трябва да следвам тази девица.

И когато се доближил до нея, тя му казала да се махне.

— Защото цял вониш на гозби. Да не мислиш, че ми е драго да те гледам? Знай, че туй, дето го извърши, беше случайно, ала скоро ще видиш нещо, което ще те накара да обърнеш коня си назад, и то бързо-бързо.

Тогава същият рицар, когото Бомен спасил от разбойниците, препуснал след девицата и я поканил да нощува при него. И понеже вече мръквало, девицата тръгнала с него към замъка му и там ги посрещнали най-гостоприемно, а на вечеря рицарят поканил Бомен да седне срещу девицата.

— Срамота! — рекла тя. — Благородни рицарю, много сте нелюбезен, като слагате един слуга от готварницата срещу мен, защото на него повече му приляга да коли свине, нежели да седи до дама от благородно потекло.

Тогаз рицарят се засрамил от нейните думи и го сложил да вечеря на една странична маса, а сам седнал срещу него и така до късно се гощавали и се веселили, а сетне добре си починали.