Томас Малори
Смъртта на Артур (476)

Глава 7

Как сър Мордред препуснал бързо при краля да му разкаже за схватката и за смъртта на сър Агравейн и на другите рицари

Сега нека се върнем при сър Мордред, който, след като избягал от благородния рицар сър Ланселот, яхнал коня си и препуснал към крал Артур, целият в рани и кръв. Там разправил на краля всичко, както си било, и му казал, че освен него другарите му до един са убити.

— Милостиви Иисусе Христе, как е възможно? — рекъл кралят. — В покоите на кралицата ли го намерихте?

— Да, заклевам се в Бога — рекъл сър Мордред. — Намерихме го там невъоръжен, ала той уби сър Колгреванс и взе неговите доспехи.

И разправил на краля всичко от начало до край.

— Милостиви Иисусе Христе! — рекъл крал Артур. — Какъв чудно храбър рицар е той! Уви, дълбоко скърбя, че сър Ланселот се оказа мой враг. Знайте, благородното братство на Кръглата маса е навеки погубено, защото мнозина благородни рицари ще вземат неговата страна. И ето че сега честта ми повелява да изпратя кралицата на смърт.

И тъй, в гнева си крал Артур издал заповед, че кралицата се осъжда на смърт. А по онова време законът бил такъв, че който бъдел признат за виновен в предателство, независимо от кое съсловие и от какъв род бил, за него нямало друго наказание освен смърт. И както заговорът, така и самото престъпление се наказвало с незабавна гибел. Тъй се случило и с кралица Гуиневир, тъй като сър Мордред избягал ранен и тринайсет рицари на Кръглата маса били убити — тези доказателства и обстоятелствата принудили крал Артур да осъди кралицата на смърт чрез изгаряне.

Тогаз се обадил сър Гауейн и рекъл:

— Господарю мой Артур, бих ви посъветвал да не прибързвате и да отложите осъждането на моята господарка кралицата, защото мога да ви посоча много причини за това. Едната е, че макар сър Ланселот да е бил намерен в покоите на кралицата, може би не е отишъл там със зъл умисъл. Защото вие знаете, господарю мой, че кралицата е признателна на сър Ланселот повече, отколкото на кой и да е друг рицар, понеже той неведнъж е спасявал живота й и е защищавал в бой честта й, когато всички в двора са й отказвали. И може би тя е изпратила да го повикат от благородство, без никакъв лош умисъл, за да го възнагради за добрините, които й е правил в миналото. И може би моята господарка кралицата е повикала сър Ланселот при себе си тайно и скришно, за да избегне опасността от хули и клевети, защото често вършим нещо за добро, а то излиза за лошо. Затуй — рекъл сър Гауейн, — смея да твърдя, че моята господарка, вашата кралица, ви люби и ви е вярна. А колкото до сър Ланселот, той ще защити честта си срещу всеки рицар, който дръзне да го обвини в позорно деяние, и същото би направил и за честта на моята господарка кралица Гуиневир.

— Това е вярно — рекъл крал Артур. — Ала аз няма да дам тази възможност на сър Ланселот, защото той има такава вяра в силите си, че не се бои от никого. За моята кралица той вече никога няма да се сражава, тъй като тя ще бъде наказана според закона. И ако успея да пленя сър Ланселот, трябва да знаете, че той ще умре най-позорно.

— Дано не даде Бог да видя това — рекъл сър Гауейн.

— Защо говорите тъй? — рекъл крал Артур. — Кълна се, че вие нямате причина да обичате сър Ланселот, тъй като миналата нощ той уби брат ви, благородния рицар сър Агравейн, и едва не уби другия ви брат, сър Мордред, а уби също още дванайсет благородни рицари. Спомнете си още, сър Гауейн, че той уби и двама ваши синове — сър Флоренс и сър Ловел.

— Господарю мой — рекъл сър Гауейн, — знам всичко това и дълбоко жаля за смъртта им. Ала аз ги предупреждавах и отрано казвах на братята си и на синовете си какво ще ги сполети накрая, но те не послушаха съвета ми, затуй нямам вина за случилото се и не желая да отмъщавам за смъртта им, понеже им казах, че враждата със сър Ланселот не ще ги изведе на добър край. Съжалявам за смъртта на своите братя и синове, ала те сами са виновни за участта си. А брат си сър Агравейн често съм предупреждавал за опасността, на която се излага и на която стана жертва.