Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 7
Как сър Мордред препуснал бързо при краля да му разкаже за схватката и за смъртта на сър Агравейн и на другите рицари
Сега нека се върнем при сър Мордред, който, след като избягал от благородния рицар сър Ланселот, яхнал коня си и препуснал към крал Артур, целият в рани и кръв. Там разправил на краля всичко, както си било, и му казал, че освен него другарите му до един са убити.
— Милостиви Иисусе Христе, как е възможно? — рекъл кралят. — В покоите на кралицата ли го намерихте?
— Да, заклевам се в Бога — рекъл сър Мордред. — Намерихме го там невъоръжен, ала той уби сър Колгреванс и взе неговите доспехи.
И разправил на краля всичко от начало до край.
— Милостиви Иисусе Христе! — рекъл крал Артур. — Какъв чудно храбър рицар е той! Уви, дълбоко скърбя, че сър Ланселот се оказа мой враг. Знайте, благородното братство на Кръглата маса е навеки погубено, защото мнозина благородни рицари ще вземат неговата страна. И ето че сега честта ми повелява да изпратя кралицата на смърт.
И тъй, в гнева си крал Артур издал заповед, че кралицата се осъжда на смърт. А по онова време законът бил такъв, че който бъдел признат за виновен в предателство, независимо от кое съсловие и от какъв род бил, за него нямало друго наказание освен смърт. И както заговорът, така и самото престъпление се наказвало с незабавна гибел. Тъй се случило и с кралица Гуиневир, тъй като сър Мордред избягал ранен и тринайсет рицари на Кръглата маса били убити — тези доказателства и обстоятелствата принудили крал Артур да осъди кралицата на смърт чрез изгаряне.
Тогаз се обадил сър Гауейн и рекъл:
— Господарю мой Артур, бих ви посъветвал да не прибързвате и да отложите осъждането на моята господарка кралицата, защото мога да ви посоча много причини за това. Едната е, че макар сър Ланселот да е бил намерен в покоите на кралицата, може би не е отишъл там със зъл умисъл. Защото вие знаете, господарю мой, че кралицата е признателна на сър Ланселот повече, отколкото на кой и да е друг рицар, понеже той неведнъж е спасявал живота й и е защищавал в бой честта й, когато всички в двора са й отказвали. И може би тя е изпратила да го повикат от благородство, без никакъв лош умисъл, за да го възнагради за добрините, които й е правил в миналото. И може би моята господарка кралицата е повикала сър Ланселот при себе си тайно и скришно, за да избегне опасността от хули и клевети, защото често вършим нещо за добро, а то излиза за лошо. Затуй — рекъл сър Гауейн, — смея да твърдя, че моята господарка, вашата кралица, ви люби и ви е вярна. А колкото до сър Ланселот, той ще защити честта си срещу всеки рицар, който дръзне да го обвини в позорно деяние, и същото би направил и за честта на моята господарка кралица Гуиневир.
— Това е вярно — рекъл крал Артур. — Ала аз няма да дам тази възможност на сър Ланселот, защото той има такава вяра в силите си, че не се бои от никого. За моята кралица той вече никога няма да се сражава, тъй като тя ще бъде наказана според закона. И ако успея да пленя сър Ланселот, трябва да знаете, че той ще умре най-позорно.
— Дано не даде Бог да видя това — рекъл сър Гауейн.
— Защо говорите тъй? — рекъл крал Артур. — Кълна се, че вие нямате причина да обичате сър Ланселот, тъй като миналата нощ той уби брат ви, благородния рицар сър Агравейн, и едва не уби другия ви брат, сър Мордред, а уби също още дванайсет благородни рицари. Спомнете си още, сър Гауейн, че той уби и двама ваши синове — сър Флоренс и сър Ловел.
— Господарю мой — рекъл сър Гауейн, — знам всичко това и дълбоко жаля за смъртта им. Ала аз ги предупреждавах и отрано казвах на братята си и на синовете си какво ще ги сполети накрая, но те не послушаха съвета ми, затуй нямам вина за случилото се и не желая да отмъщавам за смъртта им, понеже им казах, че враждата със сър Ланселот не ще ги изведе на добър край. Съжалявам за смъртта на своите братя и синове, ала те сами са виновни за участта си. А брат си сър Агравейн често съм предупреждавал за опасността, на която се излага и на която стана жертва.