Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 26
Как сър Тристан се сражавал със сър Брюнор и накрая му отсякъл главата
— Яхни сега коня си и знай, че тъй като вече нямам дама, ще взема твоята, ако мога.
Тогава двамата се качили на конете си и връхлетели един връз друг с гръм и трясък и сър Тристан тутакси повалил сър Брюнор от коня, ала той пъргаво скочил на крака. И когато сър Тристан отново се доближил до него, пробол коня му през двете плешки, та конят се замятал насам и натам и паднал мъртъв на земята. Спуснал се в миг сър Брюнор да убие сър Тристан, ала той бил пъргав и жилав и бързо скокнал на крака. Ала още преди сър Тристан да успее да вдигне щит и меч, другият му нанесъл три-четири тежки удара. Сетне те отново се хвърлили един връз друг като два глигана и ту нападали, ту отстъпвали с голяма рицарска мощ и умение. И трябва да знаете, че този сър Брюнор бил изпитан рицар и дотогава успял да срази толкова храбри рицари, че било жалко, дето е още жив. Така се били двамата, нападайки се ту отсам, ту оттам почти два часа, и си нанесли безчет тежки рани.
Най-подир сър Брюнор се спуснал върху сър Тристан и го сграбчил с ръце, тъй като имал голяма вяра в силата си. А по онова време сър Тристан се славел като най-силния и най-снажния рицар на света и дори го смятали за по-могъщ от сър Ланселот, ала сър Ланселот бил по-издръжлив. И тозчас сър Тристан отблъснал сър Брюнор и го съборил на земята, а сетне смъкнал шлема му и с един удар му отрязал главата.
Тогава всички васали и слуги от замъка отишли при него, поклонили му се, врекли се в покорство и подчинение и го помолили да остане при тях, за да изкорени този позорен обичай. И сър Тристан се съгласил. Ала в същото туй време един рицар от замъка отишъл при сър Галахалт Високородния принц, който бил син на сър Брюнор и благороден рицар, и му разказал каква беда сполетяла баща му и майка му.