Томас Малори
Смъртта на Артур (181)

Глава 26

Как сър Тристан се сражавал със сър Брюнор и накрая му отсякъл главата

— Яхни сега коня си и знай, че тъй като вече нямам дама, ще взема твоята, ако мога.

Тогава двамата се качили на конете си и връхлетели един връз друг с гръм и трясък и сър Тристан тутакси повалил сър Брюнор от коня, ала той пъргаво скочил на крака. И когато сър Тристан отново се доближил до него, пробол коня му през двете плешки, та конят се замятал насам и натам и паднал мъртъв на земята. Спуснал се в миг сър Брюнор да убие сър Тристан, ала той бил пъргав и жилав и бързо скокнал на крака. Ала още преди сър Тристан да успее да вдигне щит и меч, другият му нанесъл три-четири тежки удара. Сетне те отново се хвърлили един връз друг като два глигана и ту нападали, ту отстъпвали с голяма рицарска мощ и умение. И трябва да знаете, че този сър Брюнор бил изпитан рицар и дотогава успял да срази толкова храбри рицари, че било жалко, дето е още жив. Така се били двамата, нападайки се ту отсам, ту оттам почти два часа, и си нанесли безчет тежки рани.

Най-подир сър Брюнор се спуснал върху сър Тристан и го сграбчил с ръце, тъй като имал голяма вяра в силата си. А по онова време сър Тристан се славел като най-силния и най-снажния рицар на света и дори го смятали за по-могъщ от сър Ланселот, ала сър Ланселот бил по-издръжлив. И тозчас сър Тристан отблъснал сър Брюнор и го съборил на земята, а сетне смъкнал шлема му и с един удар му отрязал главата.

Тогава всички васали и слуги от замъка отишли при него, поклонили му се, врекли се в покорство и подчинение и го помолили да остане при тях, за да изкорени този позорен обичай. И сър Тристан се съгласил. Ала в същото туй време един рицар от замъка отишъл при сър Галахалт Високородния принц, който бил син на сър Брюнор и благороден рицар, и му разказал каква беда сполетяла баща му и майка му.