Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 13

Как крал Пелинор взел дамата със себе си и я повел към двора на крал Артур в Камелот

Сетне се обърнал към другия рицар, който бил тежко ранен. Ала като видял какъв удар нанесъл крал Пелинор, той не пожелал да се сражава, а коленичил и рекъл:

— Вземете тази дама, моята братовчедка, щом е такава волята ви, ала, моля ви, ако сте истински рицар, не я опозорявайте и не и правете зло.

— Как? — рекъл крал Пелинор. — Няма ли да се сражавате за нея?

— Не, сър — отвърнал рицарят, — не ще се сражавам с такъв храбър рицар като вас.

— Тъй да бъде — рекъл Пелинор. — Кълна се в рицарската си чест, че няма да й причиня никакво зло. Ала сега останах без кон, та ще трябва да взема коня на Онцлак.

— Не ще се наложи — рекъл рицарят, — тъй като ще ви дам друг кон, който много ще ви се понрави, стига да дойдете да пренощувате при мен, тъй като вече мръква.

— На драго сърце ще остана с вас тази нощ — рекъл крал Пелинор.

И добре го посрещнал рицарят, нагостил го с най-вкусни ястия и пили отлично вино, и добре си починали двамата тази нощ. На сутринта крал Пелинор изслушал литургията и закусил богато, а сетне му довели хубав дорест кон, оседлан със собственото му седло.

— А сега ще ми откриете ли вашето име — рекъл рицарят, — след като ви поверих братовчедката си, за да изпълните заръката си.

— Ще ви го кажа, сър. Името ми е крал Пелинор от Островите, рицар на Кръглата маса.

— Радвам се, че братовчедката ми ще бъде под покровителството на такъв благороден рицар — рекъл рицарят.

— А вашето име как е? — запитал Пелинор. — Моля ви, кажете ми.

— Сър, името ми е сър Мелиот от Логрис[1], а тази дама, моята братовчедка, се нарича Нимю. Онзи рицар пък, който е в другия шатър, е мой побратим, отличен рицар, и името му е Бриан от Островите. Не обича той да върши зло, нито да се сражава, додето не го предизвикат тъй явно, че да откаже, би било позор.

— Чудно ми е, че не пожела да влезе в двубой с мен — рекъл Пелинор.

— Сър, той не влиза в двубой с никого, освен ако не бъде принуден.

— Доведете го някой ден в двора — рекъл Пелинор.

— Сър, ще дойдем заедно.

— И ще бъдете добре дошли в двора на крал Артур — отвърнал Пелинор, — и щедро ще ви възнаградим.

И тъй, поел той назад към Камелот, за да заведе там дамата. Както яздели през една камениста долина, конят на дамата се спънал и тя паднала на земята, та си наранила ръката и почти изгубила свяст от болка.

— Уви, сър — рекла дамата, — ръката ми е навехната и трябва да си почина.

— Ще си починете — рекъл Пелинор.

Сетне завел коня си под едно клонесто дърво, дето имало тучна трева, и го пуснал да пасе, а сам си легнал под дървото и спал почти до мръкване. И като се събудил, искал отново да потеглят на път.

— Сър — рекла дамата, — толкова е тъмно, че няма да знаете напред ли вървите или назад.

И тъй, останали да нощуват там и сър Пелинор свалил бронята си. Ала малко преди полунощ чули конски тропот.

— Тихо! — рекъл Пелинор. — Защото ей сега ще научим за някакво приключение.

Бележки

[1] Логрис — така се наричала обикновено Англия на крал Артур, територия, която обхващала земите южно от реката Трент и източно от реката Севърн в Югозападна Англия и която по-късно била завладяна от англи и сакси (V-VI век). Сегашното си име Англия носи именно от названието на племето англи.