Томас Малори
Смъртта на Артур (269)

Глава 30

Как сър Елиас и сър Тристан се сражавали за данъка и как сър Тристан убил Елиас

Ала макар всички да били съгласни с решението, не се намерил сред тях рицар, готов да влезе в двубой.

— Кралю — рекли те, — няма тук рицар, който да се осмели да мери сили с Елиас.

— Горко ми — рекъл крал Марк, — навеки ще бъда опозорен и погубен, освен ако племенникът ми сър Тристан не се съгласи да ме защити в този двубой.

— Трябва да знаете — рекли всички, — че той вчера извърши твърде много подвизи и е изтощен от боя и тежко ранен.

— Къде е той? — запитал крал Марк.

— Сър — отвърнали те, — почива си в постелята.

— Горко ми — рекъл крал Марк, — ако племенникът ми сър Тристан не се застъпи за мен, навеки съм погубен.

Тогава отишъл един рицар при сър Тристан и му повторил думите на крал Марк. И тозчас сър Тристан станал пъргаво, облякъл дълга роба и се явил пред краля и васалите му. И като ги видял всичките тъй уплашени, запитал какво ги мъчи.

— Зла чест ни сполетя — рекъл кралят и му разказал как Елиас му е пратил вест да намери рицар, който да се сражава за данъка на Корнуол. — Ала не мога да намеря никого. Колкото до вас, моите лордове смятат, че е позорно да искаме нещо повече, тъй като вчера с вашата храброст спасихте живота на всинца ни.

— Сър — рекъл сър Тристан, — разбирам, нужна ви е помощта ми и не ще дума, че ще сторя всичко, което е по силите ми, за да защитя честта и живота ви, макар да съм изтощен и тежко ранен. И щом сър Елиас постъпва тъй благородно, ще изляза на двубой с него и или ще падна на полето, или ще избавя Корнуол от позорния данък. Затова още начаса повикайте пратеника и му дайте отговор, додето раните ми са още скорошни, тъй като подир седем дни ще ме болят повече, отколкото сега. Затова кажете му да предаде на господаря си, че утре ще се сражавам с него.

Тогава довели пратеника пред крал Марк.

— Чуй, приятелю — рекъл сър Тристан, — иди бързо при господаря си и му кажи да приготви залог за данъка, както ще стори от своя страна и крал Марк. И кажи още на господаря си сър Елиас, че аз, сър Тристан, рицар на крал Артур и на Кръглата маса, утре ще се срещна с него на кон и ще се сражавам, додето конят ми издържи, а сетне ще продължим битката пешком до смърт.

Изгледал тогава пратеникът сър Тристан от глава до пети, а после си тръгнал, отишъл при господаря си и му казал какъв отговор е получил.

И скоро двете страни си разменили заложници и се врекли, че който спечели в двубоя, негова ще бъде крайната победа. Сетне двете войнства се струпали околовръст на полето пред замъка Тинтагил, ала само сър Тристан и сър Елиас били въоръжени.

И когато всичко било готово, те застанали един срещу друг, а после препуснали с все сила напред. И тъй яростно се сблъскали двамата рицари, че и те, и конете им се строполили на земята. Ала те пъргаво скочили на крака, вдигнали щитове на рамо и с голи мечове в ръка се хвърлили в такава битка, та сякаш огън пламнал помежду им. И тъй се дебнели и удряли, тъй се секли по шлемове и ризници, тъй блъскали щитове и си нанасяли такива люти рани, че гореща кръв потекла буйно по земята.

И след като се били повече от един час, сър Тристан започнал да отпада, взел да залита и да отстъпва. Видял това сър Елиас, нахвърлил се яростно върху му и го ранил на много места. А сър Тристан все дебнел и удрял и заставал ту от едната, ту от другата му страна и едва успявал да се запази с щита, та всички казвали, че е вече победен, защото на един негов удар сър Елиас отвръщал с двайсет.

Тогава саксонците се смеели весело, а воините на крал Марк горко скърбели.

— Горко ни — рекъл крал Марк, — навеки сме опозорени и погубени.

Защото, както разказва книгата, освен сър Ланселот никога по-рано сър Тристан не бил срещал такъв могъщ противник.

И както стояли двете войнства и едните се смеели, а другите плачели, сър Тристан си спомнил за своята дама, Хубавата Изолда, която го гледала, и си помислил, че може би никога вече не ще се радва на любовта й. И тозчас вдигнал с нова сила щита си, който доскоро едва държал, хвърлил се срещу сър Елиас и започнал да му нанася тежки удари, двайсет за един, разтрошил на парчета щита и ризницата му и гореща кръв рукнала по земята.

Тогава крал Марк и всички корнуолци започнали да се смеят, а другите взели да плачат.

А сър Тристан все викал на сър Елиас: „Предай се!“ И като го видял как залита, рекъл му:

— Сър Елиас, твърде ми е жал за теб, защото си отличен рицар, най-смелият, когото съм срещал, след сър Ланселот.

При тези думи сър Елиас паднал на земята и умрял.

— Какво да нравя сега? — рекъл сър Тристан на крал Марк. — Това сражение свърши!

Тогава воините на Елиас си тръгнали, ала крал Марк взел от тях мнозина в плен заради вредите и злото, които му причинили, а останалите изпратил обратно в земите им да съберат пари, за да откупят другарите си.

После лечители прегледали раните на сър Тристан и ги изцерили. И въпреки сторените му добрини крал Марк все гледал да погуби сър Тристан. Ала, макар сам да виждал и често да му напомняли за коварството на крал Марк, сър Тристан никак не се пазел, понеже желаел да бъде там, където е Хубавата Изолда.