Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 81
Как сър Блеоберис и сър Ектор разказали на кралица Гуиневир за красотата на Хубавата Изолда
И когато съмнало подир седмата нощ, сър Блеоберис и сър Ектор се простили със сър Тристан и кралицата и преди да потеглят на път, двамата храбри рицари получили скъпи дарове. А сър Гарет и сър Динадан останали при сър Тристан.
И когато сър Блеоберис и сър Ектор пристигнали в замъка край морето, дето се намирала кралица Гуиневир, с божията милост кралицата била оздравяла от болестта си и запитала двамата рицари отде идат. Те казали, че идат от сър Тристан и Хубавата Изолда.
— Как е сър Тристан? — запитала кралицата. — И как е Хубавата Изолда?
— Уверяваме ви — рекли двамата рицари, — той е добре, както заслужава благороден рицар като него. А колкото до кралица Изолда, тя няма равна на себе си измежду всички дами, защото по красота, великодушие и веселост не сме виждали втора като нея през всичките си странствания.
— Господи Иисусе Христе — рекла кралица Гуиневир, — всички, що са я виждали и са разговаряли с нея, казват същото. Да ми бе дал Бог и на мен някои от нейните достойнства! И каква беда бе за мен, че бях болна, додето траеше турнирът, защото, струва ми се, никога в живота си не ще видя събрани заедно такива славни рицари и благородни дами, каквито сте видели вие.
Сетне рицарите й разказали как Паломид с голяма храброст заслужил най-голяма слава първия ден, как на втория ден сър Тристан заслужил първенството, а на третия — сър Ланселот.
— Туй е добре — рекла кралица Гуиневир, — ала кажете ми, кой се отличи над всички и през трите дни?
— Бог ни е свидетел — рекли рицарите, — че сър Ланселот и сър Тристан най-малко се посрамиха. И трябва да знаете, че сър Паломид се сражава отлично и смело, ала подир туй се обърна против онези, с които дойде на турнира, и поради това си отиде посрамен, тъй като всички разбраха, че сър Паломид е крайно завистлив.
— Тогава той никога не ще спечели истинска слава — рекла кралица Гуиневир, — защото, ако се случи един завистлив мъж веднъж да спечели слава, двойно ще се опозори сетне поради завистта си. И по тази причина всички достойни мъже ненавиждат завистливеца и не го даряват с благоволението си, а този, който е учтив, добър и благороден, навсякъде намира одобрение.