Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 81

Как сър Блеоберис и сър Ектор разказали на кралица Гуиневир за красотата на Хубавата Изолда

И когато съмнало подир седмата нощ, сър Блеоберис и сър Ектор се простили със сър Тристан и кралицата и преди да потеглят на път, двамата храбри рицари получили скъпи дарове. А сър Гарет и сър Динадан останали при сър Тристан.

И когато сър Блеоберис и сър Ектор пристигнали в замъка край морето, дето се намирала кралица Гуиневир, с божията милост кралицата била оздравяла от болестта си и запитала двамата рицари отде идат. Те казали, че идат от сър Тристан и Хубавата Изолда.

— Как е сър Тристан? — запитала кралицата. — И как е Хубавата Изолда?

— Уверяваме ви — рекли двамата рицари, — той е добре, както заслужава благороден рицар като него. А колкото до кралица Изолда, тя няма равна на себе си измежду всички дами, защото по красота, великодушие и веселост не сме виждали втора като нея през всичките си странствания.

— Господи Иисусе Христе — рекла кралица Гуиневир, — всички, що са я виждали и са разговаряли с нея, казват същото. Да ми бе дал Бог и на мен някои от нейните достойнства! И каква беда бе за мен, че бях болна, додето траеше турнирът, защото, струва ми се, никога в живота си не ще видя събрани заедно такива славни рицари и благородни дами, каквито сте видели вие.

Сетне рицарите й разказали как Паломид с голяма храброст заслужил най-голяма слава първия ден, как на втория ден сър Тристан заслужил първенството, а на третия — сър Ланселот.

— Туй е добре — рекла кралица Гуиневир, — ала кажете ми, кой се отличи над всички и през трите дни?

— Бог ни е свидетел — рекли рицарите, — че сър Ланселот и сър Тристан най-малко се посрамиха. И трябва да знаете, че сър Паломид се сражава отлично и смело, ала подир туй се обърна против онези, с които дойде на турнира, и поради това си отиде посрамен, тъй като всички разбраха, че сър Паломид е крайно завистлив.

— Тогава той никога не ще спечели истинска слава — рекла кралица Гуиневир, — защото, ако се случи един завистлив мъж веднъж да спечели слава, двойно ще се опозори сетне поради завистта си. И по тази причина всички достойни мъже ненавиждат завистливеца и не го даряват с благоволението си, а този, който е учтив, добър и благороден, навсякъде намира одобрение.