Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 10
Как сър Тристан спечелил наградата на един турнир в Ирландия и принудил Паломид една година да не носи доспехи
Сетне сър Тристан го попитал какво търси в тези земи.
— Сър — рекъл той, — дойдох тук със сър Гауейн да получа рицарско звание и ако благоволите, искам вие да ме посветите в рицарство.
— Чакайте ме утре скришом и ще ви посветя, в рицарство на полето, дето е турнирът.
Тогаз Хубавата Изолда започнала все повече да подозира, че Тантрист е мъж с изпитана слава, и затова се възрадвала и още повече го обикнала. И тъй, на сутринта сър Паломид се приготвил и излязъл на полето, дето ставал турнирът, както първия ден. И там повалил Краля със стоте рицари и шотландския крал. Хубавата Изолда била поръчала и нагласила за сър Тристан бял кон и бели доспехи и той се стегнал за бой. Тогава тя го пуснала през една тайна врата и той излязъл на полето и сияел като светъл ангел. Тозчас го забелязал сър Паломид и в миг насочил копие срещу него, а сър Тристан сторил същото и тогава сър Тристан повалил сър Паломид наземи.
Вдигнала се подир туй голяма глъчка сред хората: някои викали, че е паднал сър Паломид, други викали, че е паднал Рицаря с черния щит. И трябва да знаете, че Хубавата Изолда много се зарадвала. И тогава сър Гауейн и неговите девет рицари се зачудили кой ли е този рицар, дето повалил сър Паломид. И никой не искал да се сражава с Тантрист, та и благородници, и простолюдие се отдръпнали настрана от него.
Сетне сър Тристан посветил Хеб в рицарство и го накарал да излезе и да се сражава в турнира и той се проявил отлично този ден. И след това Хеб не се отделял от сър Тристан.
И когато сър Паломид бил повален, трябва да знаете, че много се засрамил и колкото могъл по-незабелязано се измъкнал от полето. Ала сър Тристан зърнал това и бързо препуснал подир сър Паломид, настигнал го и му викнал да се обърне, защото искал още веднъж да го изпита, преди да го остави да си иде. Тогава сър Паломид се обърнал и се хвърлили един срещу друг с изтеглени мечове. Ала още с първия удар сър Тристан повалил Паломид и така го блъснал по главата, че той се строполил наземи. И рекъл му Тристан да се предаде и да му се подчини, инак ще го убие. И когато сър Паломид видял лицето му, така се изплашил от ударите му, че се съгласил да изпълни всичко.
— Добре тогава — рекъл сър Тристан, — ето какво искам от вас. Първо, закълнете се в живота си, че ще оставите на мира моята господарка Хубавата Изолда и не ще се доближавате до нея. А също и че дванайсет месеца и един ден не ще носите доспехи и въоръжение. Сега обещайте ми това, инак ще умрете.
— Горко ми — рекъл Паломид, — опозорен съм навеки.
Сетне се заклел, както му заповядал сър Тристан. И от яд и злоба сър Паломид разкъсал доспехите си и ги захвърлил.
И тъй, сър Тристан поел назад към замъка, дето била Хубавата Изолда. И ето че по пътя срещнал една девица, която търсела сър Ланселот, славния завоевател на замъка Печалната стража[1]. И попитала тази девица сър Тристан как му е името, защото й били казали, че е повалил сър Паломид, който преди туй повалил десетте рицари на Кръглата маса. И замолила девицата сър Тристан да й каже кой е и да не би да е сър Ланселот от Езерото, понеже смятала, че на света няма друг рицар, освен сър Ланселот, способен на такива бойни подвизи.
— Любезна девице — отвърнал сър Тристан, — трябва да знаете, че не съм сър Ланселот, тъй като никога не съм имал неговата храброст, ала с божията воля може да стана също такъв славен рицар като славния рицар сър Ланселот.
— Тогава, благородни рицарю — рекла тя, — вдигнете забралото на шлема си.
И като видяла лицето му, помислила си, че никога не е виждала по-хубаво мъжко лице и по-напет рицар. И като се уверила, че той не е сър Ланселот, тя се сбогувала и се отдалечила.
И тогава сър Тристан влязъл тайно през задната порта, дето го чакала Хубавата Изолда, а тя го посрещнала с радост и благодарила на Бога за успеха му. И не след дълго кралят и кралицата разбрали, че рицарят, който победил сър Паломид, бил Тантрист, та почнали да се отнасят към него с още по-голямо внимание, отколкото преди.