Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 10

Как сър Тристан спечелил наградата на един турнир в Ирландия и принудил Паломид една година да не носи доспехи

Сетне сър Тристан го попитал какво търси в тези земи.

— Сър — рекъл той, — дойдох тук със сър Гауейн да получа рицарско звание и ако благоволите, искам вие да ме посветите в рицарство.

— Чакайте ме утре скришом и ще ви посветя, в рицарство на полето, дето е турнирът.

Тогаз Хубавата Изолда започнала все повече да подозира, че Тантрист е мъж с изпитана слава, и затова се възрадвала и още повече го обикнала. И тъй, на сутринта сър Паломид се приготвил и излязъл на полето, дето ставал турнирът, както първия ден. И там повалил Краля със стоте рицари и шотландския крал. Хубавата Изолда била поръчала и нагласила за сър Тристан бял кон и бели доспехи и той се стегнал за бой. Тогава тя го пуснала през една тайна врата и той излязъл на полето и сияел като светъл ангел. Тозчас го забелязал сър Паломид и в миг насочил копие срещу него, а сър Тристан сторил същото и тогава сър Тристан повалил сър Паломид наземи.

Вдигнала се подир туй голяма глъчка сред хората: някои викали, че е паднал сър Паломид, други викали, че е паднал Рицаря с черния щит. И трябва да знаете, че Хубавата Изолда много се зарадвала. И тогава сър Гауейн и неговите девет рицари се зачудили кой ли е този рицар, дето повалил сър Паломид. И никой не искал да се сражава с Тантрист, та и благородници, и простолюдие се отдръпнали настрана от него.

Сетне сър Тристан посветил Хеб в рицарство и го накарал да излезе и да се сражава в турнира и той се проявил отлично този ден. И след това Хеб не се отделял от сър Тристан.

И когато сър Паломид бил повален, трябва да знаете, че много се засрамил и колкото могъл по-незабелязано се измъкнал от полето. Ала сър Тристан зърнал това и бързо препуснал подир сър Паломид, настигнал го и му викнал да се обърне, защото искал още веднъж да го изпита, преди да го остави да си иде. Тогава сър Паломид се обърнал и се хвърлили един срещу друг с изтеглени мечове. Ала още с първия удар сър Тристан повалил Паломид и така го блъснал по главата, че той се строполил наземи. И рекъл му Тристан да се предаде и да му се подчини, инак ще го убие. И когато сър Паломид видял лицето му, така се изплашил от ударите му, че се съгласил да изпълни всичко.

— Добре тогава — рекъл сър Тристан, — ето какво искам от вас. Първо, закълнете се в живота си, че ще оставите на мира моята господарка Хубавата Изолда и не ще се доближавате до нея. А също и че дванайсет месеца и един ден не ще носите доспехи и въоръжение. Сега обещайте ми това, инак ще умрете.

— Горко ми — рекъл Паломид, — опозорен съм навеки.

Сетне се заклел, както му заповядал сър Тристан. И от яд и злоба сър Паломид разкъсал доспехите си и ги захвърлил.

И тъй, сър Тристан поел назад към замъка, дето била Хубавата Изолда. И ето че по пътя срещнал една девица, която търсела сър Ланселот, славния завоевател на замъка Печалната стража[1]. И попитала тази девица сър Тристан как му е името, защото й били казали, че е повалил сър Паломид, който преди туй повалил десетте рицари на Кръглата маса. И замолила девицата сър Тристан да й каже кой е и да не би да е сър Ланселот от Езерото, понеже смятала, че на света няма друг рицар, освен сър Ланселот, способен на такива бойни подвизи.

— Любезна девице — отвърнал сър Тристан, — трябва да знаете, че не съм сър Ланселот, тъй като никога не съм имал неговата храброст, ала с божията воля може да стана също такъв славен рицар като славния рицар сър Ланселот.

— Тогава, благородни рицарю — рекла тя, — вдигнете забралото на шлема си.

И като видяла лицето му, помислила си, че никога не е виждала по-хубаво мъжко лице и по-напет рицар. И като се уверила, че той не е сър Ланселот, тя се сбогувала и се отдалечила.

И тогава сър Тристан влязъл тайно през задната порта, дето го чакала Хубавата Изолда, а тя го посрещнала с радост и благодарила на Бога за успеха му. И не след дълго кралят и кралицата разбрали, че рицарят, който победил сър Паломид, бил Тантрист, та почнали да се отнасят към него с още по-голямо внимание, отколкото преди.

Бележки

[1] Става дума за един от първите подвизи на Ланселот, описан във френски роман, но не и от Малори.