Томас Малори
Смъртта на Артур (340)

Глава 13

Как сър Персивал влязъл в двубой със сър Ектор и как двамата се сражавали дълго и едва не се погубили един другиго

— Сър — рекъл сър Персид, — кълна се в живота си, че той ще се прослави като най-достоен рицар.

А като видял сър Кей и сър Мордред, сър Персид им рекъл:

— Любезни лордове, сър Персивал ви изпраща поздрави и чрез мен ви съобщава, че се надява на божията помощ, преди да се върне в този двор, да заслужи повече благородна слава от вас двамата и хората да говорят за неговото благородство повече, отколкото някога са говорили за вашето.

— Може и тъй да се получи — рекли сър Кей и сър Мордред, — ала по времето, когато бе посветен в рицарство, нямаше вид на човек, който ще стане храбър рицар.

— Колкото до това — рекъл крал Артур, — той непременно ще се прослави като храбър рицар, понеже баща му и братята му бяха славни рицари.

Сега ще се върнем при сър Персивал, който дълго яздил и в една гора срещнал рицар с насечен щит и пробит шлем. И щом се съгледали двамата, тозчас се приготвили за двубой и връхлетели един срещу друг с конете си с такава бързина и сила, че сър Персивал бил повален на земята. Тогава той пъргаво скочил на крака, вдигнал щит на рамо, изтеглил меч и рекъл на другия рицар:

— Слез от коня и се бий докрай!

— Нима искаш още? — рекъл рицарят.

И с тези думи слязъл от коня си и го отвел настрана. Сетне двамата дебнешком се приближили един към друг и се хвърлили напред със славните си мечове и ту удряли, ту отстъпвали и си нанесли безчет тежки рани.

Така се сражавали без почивка почти половин ден и всеки от тях имал по петнайсет рани и толкоз кръв пролели, че цяло чудо било, дето още се държали на крака. Ала онзи рицар, който се сражавал със сър Персивал, бил опитен и умел в боя, а сър Персивал бил млад и силен, ала не тъй опитен, както другият. Тогава сър Персивал пръв заговорил и рекъл:

— Благородни рицарю, възпри ръката си, защото твърде дълго се бием по един твърде прост повод и спор и аз те моля да ми кажеш името си, тъй като до днес не съм срещал такъв достоен противник.

— Бог ми е свидетел — рекъл рицарят, — до този ден никой рицар не ми е нанасял такива люти рани, както ти, макар че съм се сражавал в много битки. А сега ще ти кажа, че съм рицар на Кръглата маса и името ми е сър Ектор де Марис, брат на храбрия рицар сър Ланселот от Езерото.

— Горко ми! — рекъл сър Персивал. — А моето име е сър Персивал Уелски и съм се заклел да намеря сър Ланселот, ала сега съм сигурен, че никога не ще извърша този подвиг, защото вие ме погубихте с ръката си.

— Не е вярно — отвърнал сър Ектор, — вие ме погубихте с вашата ръка и едва ли ще оцелея. Затова ви моля, идете тук наблизо в отшелническата обител и ми доведете свещеник, за да приема светото причастие, тъй като не ще оживея. И като се върнете в двора на крал Артур, не казвайте на брат ми сър Ланселот, че сте ме убили, защото той ще ви стане смъртен враг. А му кажете, че съм бил убит, додето съм го търсил.

— Уви — рекъл сър Персивал, — говорите неща, които никога не ще станат, тъй като аз съм твърде отслабнал от загуба на кръв, та едва се държа на крака. Как мога да яхна кон?