Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 13
Как сър Персивал влязъл в двубой със сър Ектор и как двамата се сражавали дълго и едва не се погубили един другиго
— Сър — рекъл сър Персид, — кълна се в живота си, че той ще се прослави като най-достоен рицар.
А като видял сър Кей и сър Мордред, сър Персид им рекъл:
— Любезни лордове, сър Персивал ви изпраща поздрави и чрез мен ви съобщава, че се надява на божията помощ, преди да се върне в този двор, да заслужи повече благородна слава от вас двамата и хората да говорят за неговото благородство повече, отколкото някога са говорили за вашето.
— Може и тъй да се получи — рекли сър Кей и сър Мордред, — ала по времето, когато бе посветен в рицарство, нямаше вид на човек, който ще стане храбър рицар.
— Колкото до това — рекъл крал Артур, — той непременно ще се прослави като храбър рицар, понеже баща му и братята му бяха славни рицари.
Сега ще се върнем при сър Персивал, който дълго яздил и в една гора срещнал рицар с насечен щит и пробит шлем. И щом се съгледали двамата, тозчас се приготвили за двубой и връхлетели един срещу друг с конете си с такава бързина и сила, че сър Персивал бил повален на земята. Тогава той пъргаво скочил на крака, вдигнал щит на рамо, изтеглил меч и рекъл на другия рицар:
— Слез от коня и се бий докрай!
— Нима искаш още? — рекъл рицарят.
И с тези думи слязъл от коня си и го отвел настрана. Сетне двамата дебнешком се приближили един към друг и се хвърлили напред със славните си мечове и ту удряли, ту отстъпвали и си нанесли безчет тежки рани.
Така се сражавали без почивка почти половин ден и всеки от тях имал по петнайсет рани и толкоз кръв пролели, че цяло чудо било, дето още се държали на крака. Ала онзи рицар, който се сражавал със сър Персивал, бил опитен и умел в боя, а сър Персивал бил млад и силен, ала не тъй опитен, както другият. Тогава сър Персивал пръв заговорил и рекъл:
— Благородни рицарю, възпри ръката си, защото твърде дълго се бием по един твърде прост повод и спор и аз те моля да ми кажеш името си, тъй като до днес не съм срещал такъв достоен противник.
— Бог ми е свидетел — рекъл рицарят, — до този ден никой рицар не ми е нанасял такива люти рани, както ти, макар че съм се сражавал в много битки. А сега ще ти кажа, че съм рицар на Кръглата маса и името ми е сър Ектор де Марис, брат на храбрия рицар сър Ланселот от Езерото.
— Горко ми! — рекъл сър Персивал. — А моето име е сър Персивал Уелски и съм се заклел да намеря сър Ланселот, ала сега съм сигурен, че никога не ще извърша този подвиг, защото вие ме погубихте с ръката си.
— Не е вярно — отвърнал сър Ектор, — вие ме погубихте с вашата ръка и едва ли ще оцелея. Затова ви моля, идете тук наблизо в отшелническата обител и ми доведете свещеник, за да приема светото причастие, тъй като не ще оживея. И като се върнете в двора на крал Артур, не казвайте на брат ми сър Ланселот, че сте ме убили, защото той ще ви стане смъртен враг. А му кажете, че съм бил убит, додето съм го търсил.
— Уви — рекъл сър Персивал, — говорите неща, които никога не ще станат, тъй като аз съм твърде отслабнал от загуба на кръв, та едва се държа на крака. Как мога да яхна кон?