Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 12
Как братовчедите и сродниците на сър Ланселот го подтикнали да излезе на бой и как се приготвили
— Е, добре — рекъл сър Гауейн на Ланселот, — щом ме виниш за смъртта на сър Ламорак, знай, че няма да намеря покой, додето не паднеш в ръцете ми, защото тогава не ще се спасиш.
— Вярвам ви — рекъл сър Ланселот — и добре ми е известно, че ако ме плените, не мога да очаквам пощада.
И както се разказва във френската книга, благородният крал Артур бил склонен да вземе кралицата и да се помири със сър Ланселот, ала сър Гауейн твърдо се възпротивил и не му дал да стори това. После сър Гауейн свикал своите хора и ги накарал да тръбят срещу сър Ланселот и да викат в един глас, че е подъл и страхлив рицар.
И когато сър Борс де Ганис, сър Ектор де Марис и сър Лионел чули тези хули, те повикали сър Паломид, брата на сър Сафер, сър Лавейн и още много свои сродници, та отишли при сър Ланселот и му рекли:
— Господарю сър Ланселот, трябва да знаете, че сме възмутени от оскърбителните упреци, които чухме да ви отправя сър Гауейн. Затуй ви молим и настояваме, ако искате да ви служим, да не ни държите повече зад тези стени, тъй като, заявяваме ви открито, желаем да излезем и да се сражаваме с тях. Вие постъпвате като човек, който е изплашен, ала от всичките ви благи думи полза няма, защото, трябва да знаете, сър Гауейн няма да допусне да се помирите с крал Артур. Затуй борете се за живота и за правото си, ако смеете.
— Уви! — рекъл сър Ланселот. — Никак не бих искал да изляза от този замък и да се сражавам.
Сетне сър Ланселот викнал на сър Артур и сър Гауейн:
— Господарю мой, моля ви и ви заклевам, тъй като настоявате да изляза на полето и да се бия, нито вие, господарю мой крал Артур, нито пък вие, сър Гауейн, да не участвате в сражението.
— А какво да сторим? — запитал сър Гауейн. — Нима кралят не е дошъл да се бие с теб? Нима аз не съм тук да се бия с теб, сър Ланселот, заради смъртта на брат ми сър Гарет?
— Постъпете според волята си — рекъл сър Ланселот, — ала знайте, господарю Артур, и вие, сър Гауейн, ще съжалявате, когато изляза в бой с вас.
И тъй, те се разделили и двете войнства се приготвили за сражение на следващата сутрин и големи били приготовленията и от двете страни. А сър Гауейн наредил мнозина рицари да издебнат сър Ланселот, да го нападнат и убият.
И рано сутринта сър Артур довел на полето три големи войнства. Тогава дружината на сър Ланселот излязла от три порти в пълен боен ред. Сър Лионел излязъл от първата порта, сър Ланселот от средната, а сър Борс от третата порта. Тъй излезли те в боен ред като истински благородни рицари. А сър Ланселот постоянно напомнял на своите воини да щадят краля и сър Гауейн.