Томас Малори
Смъртта на Артур (481)

Глава 12

Как братовчедите и сродниците на сър Ланселот го подтикнали да излезе на бой и как се приготвили

— Е, добре — рекъл сър Гауейн на Ланселот, — щом ме виниш за смъртта на сър Ламорак, знай, че няма да намеря покой, додето не паднеш в ръцете ми, защото тогава не ще се спасиш.

— Вярвам ви — рекъл сър Ланселот — и добре ми е известно, че ако ме плените, не мога да очаквам пощада.

И както се разказва във френската книга, благородният крал Артур бил склонен да вземе кралицата и да се помири със сър Ланселот, ала сър Гауейн твърдо се възпротивил и не му дал да стори това. После сър Гауейн свикал своите хора и ги накарал да тръбят срещу сър Ланселот и да викат в един глас, че е подъл и страхлив рицар.

И когато сър Борс де Ганис, сър Ектор де Марис и сър Лионел чули тези хули, те повикали сър Паломид, брата на сър Сафер, сър Лавейн и още много свои сродници, та отишли при сър Ланселот и му рекли:

— Господарю сър Ланселот, трябва да знаете, че сме възмутени от оскърбителните упреци, които чухме да ви отправя сър Гауейн. Затуй ви молим и настояваме, ако искате да ви служим, да не ни държите повече зад тези стени, тъй като, заявяваме ви открито, желаем да излезем и да се сражаваме с тях. Вие постъпвате като човек, който е изплашен, ала от всичките ви благи думи полза няма, защото, трябва да знаете, сър Гауейн няма да допусне да се помирите с крал Артур. Затуй борете се за живота и за правото си, ако смеете.

— Уви! — рекъл сър Ланселот. — Никак не бих искал да изляза от този замък и да се сражавам.

Сетне сър Ланселот викнал на сър Артур и сър Гауейн:

— Господарю мой, моля ви и ви заклевам, тъй като настоявате да изляза на полето и да се бия, нито вие, господарю мой крал Артур, нито пък вие, сър Гауейн, да не участвате в сражението.

— А какво да сторим? — запитал сър Гауейн. — Нима кралят не е дошъл да се бие с теб? Нима аз не съм тук да се бия с теб, сър Ланселот, заради смъртта на брат ми сър Гарет?

— Постъпете според волята си — рекъл сър Ланселот, — ала знайте, господарю Артур, и вие, сър Гауейн, ще съжалявате, когато изляза в бой с вас.

И тъй, те се разделили и двете войнства се приготвили за сражение на следващата сутрин и големи били приготовленията и от двете страни. А сър Гауейн наредил мнозина рицари да издебнат сър Ланселот, да го нападнат и убият.

И рано сутринта сър Артур довел на полето три големи войнства. Тогава дружината на сър Ланселот излязла от три порти в пълен боен ред. Сър Лионел излязъл от първата порта, сър Ланселот от средната, а сър Борс от третата порта. Тъй излезли те в боен ред като истински благородни рицари. А сър Ланселот постоянно напомнял на своите воини да щадят краля и сър Гауейн.