Томас Малори
Смъртта на Артур (467)

Глава 11

Как крал Артур докоснал с ръце сър Урий и как същото сторили след него мнозина други рицари на Кръглата маса

После крал Артур погледнал сър Урий и си помислил какъв личен мъж трябва да е бил, преди да получи тези рани. Сетне наредил да го свалят от носилката, да го сложат на земята и да поставят до него златоткано възглавие, на което той да коленичи. И тогава рекъл благородният Артур:

— Любезни рицарю, твърде жаля за твоето страдание и за да вдъхна смелост на другите благородни рицари, моля те, позволи ми да докосна раните ти.

— Най-благородни християнски кралю — рекъл Урий, — постъпете според волята си, тъй като се оставям на божието милосърдие и на вашите заповеди.

И тозчас Артур леко го докоснал и някои от раните му започнали отново да кървят. После го докоснал крал Клариваус Нортъмбърландски, ала без полза. Сетне дошъл сър Берант Изтърсака, когото наричали още Краля със стоте рицари, и той опитал, ала не успял. Също и крал Уриенс от страната Гор, крал Агуизанс Ирландски, крал Нантрес Гарлотски, също и крал Карадос Шотландски, херцог Галахалт Високородния принц, Константин Корнуолски, син на крал Кадор, също и херцог Чаленс Кларански, граф Улбанс, граф Ламбел и граф Аристанс. После се опитали сър Гауейн и тримата му синове — сър Гингалин, сър Флоренс и сър Ловел (последните двама били от сестрата на сър Брандилес), ала никой не успял. Подир туй дошли и сър Агравейн, и сър Гахерис, сър Мордред и храбрият рицар сър Гарет, най-достойният от петимата братя.

После се опитали рицарите от рода на Ланселот, ала самият сър Ланселот не бил тогава в двора, тъй като странствал и търсел приключения. Дошли сър Лионел, сър Ектор де Марис, сър Борс де Ганис, сър Бламор де Ганис, сър Блеоберис де Ганис, сър Гахалантин, сър Галиходин, сър Менадук, сър Вилиар Храбри и сър Хеб Славни. Всички те били родственици на сър Ланселот, ала никой от тях не успял да изцели ранения рицар.

Сетне дошли сър Саграмор Похотливи, сър Двдинас Свирепи, сър Динадан, сър Брюнор Черни, когото сър Кей нарекъл Криводрешко, сър Кей Сенешала, сър Каин Странника, сър Мелиот де Логрис, сър Петипас от Уинчълси, сър Галерон от Голуей, сър Мелион от Планината, сър Кардок, сър Юуейн Отчаяни и сър Озана Сърцати. После дошли сър Астамор, сър Грумор Груморсон, сър Кроселм и сър Серванс Лукави, който се славел като най-могъщ рицар. И както се разказва в книгата, Владетелката на езерото гощавала в различни времена сър Ланселот и Серванс Лукави и след гощавката ги помолила да изпълнят едно нейно желание и те се заклели да го сторят. Тогава тя помолила сър Серванс никога да не се сражава със сър Ланселот от Езерото и по същия начин помолила сър Ланселот никога да не се сражава със сър Серванс и двамата й дали дума. И във френската книга се разказва още, че сър Серванс нямал ни смелост, ни желание да се бие с рицари, а само с великани, дракони и диви зверове.

И тъй, да изредим имената на тези рицари на Кръглата маса, които по заповед на краля на големия празник Петдесетница се опитали да изцелят раните на сър Урий. А кралят сторил това с намерение да разбере кой от тях е най-достойният рицар.

После дошли сър Агловал, сър Дурнор и сър Тор, роден от жената на Арий говедаря, ала заченат преди Арий да се венчае за нея. Всички били синове на крал Пелинор: сър Тор, сър Агловал, сър Дурнор, сър Ламорак — най-благородният рицар в земните дела по времето на Артур — и сър Персивал, който нямал равен на себе си в светите дела освен сър Галахад. Ала и двамата умрели, търсейки Светия граал.

После дошли сър Грифлет Син Божи, сър Лукан Виночерпеца, брат му сър Бедивер, сър Брандилес, сър Константин, синът на сър Кадор Корнуолски, който станал крал след Артур, сър Клегис, сър Садок, сър Динас Сенешала от Корнуол, сър Фергус, сър Дриант, сър Ламбегус, сър Кларус Клермонтски, сър Клодрус, сър Хектимер, сър Едуард Карнарвонски, сър Динас, сър Приам, покръстен от благородния рицар сър Тристан^[1], и тези трима били братя; също и сър Хелин Бели, син на сър Борс от дъщерята на крал Брандегорис, и сър Бриан Листенойски, сър Гаутер, сър Арнолд и сър Гилмер — трима братя, които сър Ланселот победил на един мост в доспехите на сър Кей; сър Гумрет Дребосъка, сър Белингер Жестоки, син на храбрия рицар Ализандер Сирака, убит предателски от крал Марк. (Същият този коварен крал убил с остро копие благородния рицар сър Тристан, когато свирел на арфа пред своята дама Хубавата Изолда^[2]. И неговата смърт оплакали всички рицари по Артурово време. Ничия смърт не била така горко оплакана, както смъртта на сър Тристан и сър Ламорак, защото те били убити предателски — сър Тристан от крал Марк, а сър Ламорак от сър Гауейн и братята му. А този сър Белингер отмъстил за смъртта на баща си Ализандер и на сър Тристан, като убил крал Марк. А Хубавата Изолда паднала мъртва на гроба на сър Тристан и голяма била скръбта за нея. Всички рицари, които спомогнали за смъртта на сър Тристан, също били убити — например сър Андред и мнозина други.)

После дошли сър Хеб, сър Морганор, сър Сентрал, сър Супинабил, сър Белианс Надменни, когото сър Ламорак победил в честен бой, сър Неровенс и сър Пленориус — двама храбри рицари, които победил сър Ланселот, сър Дарас, сър Хари Син на Езерото, сър Ерминид, брат на крал Херманс, за когото сър Паломид се бил срещу двама братя край Червения град, сър Селис от Гибелната кула, сър Едуард от Оркни, сър Железни, наричан също храбрия Рицар от Червените ливади, когото сър Гарет победил заради любовта на дамата Лионес, сър Арок де Гревант, сър Дегран Безхитростни, който се борил срещу великана от Черните води, сър Епиногрус, син на краля на Нортъмбърланд, сър Пелеас, който любил лейди Етард и щял да умре от любов към нея, ако не била една от дамите на езерото на име Нимю. Тя се венчала за сър Пелеас и го спасила от смърт, а той бил твърде благороден рицар. Дошли и сър Ламиел Кардифски, голям любовник, сър Всесилни, сър Мелиас Островни, сър Бор Сърцати, син на крал Артур, сър Мадор де ла Порт, сър Колгреванс, сър Хервис от Дивата гора, сър Марок, храбрият рицар, чиято жена го измамила и го превърнала за цели седем години във вампир, сър Персант, брат му сър Пертолеп, наричан Зеления рицар, брат им сър Леримон, наричан Червения рицар, когото сър Гарет победил, когато му викали Бомен.

И всички тези сто и десет рицари докоснали раните на сър Урий по заповед на крал Артур.