Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 8
Как крал Артур уредил на Петдесетница голямо празненство в Уелс и кои крале и лордове дошли на празненството
Тогава кралят отишъл в Уелс и разгласил, че след коронацията си в град Карлеон[1], урежда на Петдесетница голямо празненство. За празненството дошъл Лот, крал на Лодиан и Оркни, е петстотин рицари. Дошъл на празненството и Уриенс, крал на Гор, с четиристотин рицари. Дошъл и крал Нантрес Гарлотски със седемстотин рицари, и кралят на Шотландия с шестстотин рицари, макар и сам да бил още съвсем млад мъж. На празненството дошъл и един крал, когото наричали Краля със стоте рицари, но той и воините му били отлично въоръжени във всяко отношение. Дошъл и кралят на Карадос с петстотин рицари. И крал Артур се възрадвал, тъй като мислел, че всички тези крале и рицари били дошли с голяма любов към него и е цел да му окажат почит на това празненство. И затуй кралят много се зарадвал и пратил на кралете и рицарите скъпи дарове. Ала кралете отказали да ги приемат и позорно наругали пратениците, като рекли, че не е достойно за тях да приемат дарове от едно голобрадо момче, в чиито жили не тече благородна кръв, и заръчали да му кажат, че не щат даровете му, а са дошли самите те да му поднесат дар с острите си мечове между главата и раменете. Затова били дошли тука, рекли те ясно на пратениците, защото за тях било позор да гледат едно момче да управлява такова велико кралство като тази страна. С този отговор пратениците си тръгнали и него предали на крал Артур. И тогава, по съвет на васалите си, той се оттеглил в яка крепост с петстотин храбри, верни воини. И скоро гореспоменатите крале обсадили крепостта, ала крал Артур бил добре снабден с припаси.
И след петнайсет дни в Карлеон се явил Мерлин. И всички крале много му се зарадвали и го попитали:
— По каква причина провъзгласихте това момче Артур за наш крал?
— Благородни лордове — рекъл Мерлин, — ще ви открия причината — той е син на Утер Пендрагон, роден в законен брак от Игрейн, съпруга на херцога на Тинтагил.
— Тогава е бил заченат в грях — рекли всички.
— Не — отвърнал Мерлин, — Артур бе заченат повече от три часа след смъртта на херцога, а тринайсет дни по-късно крал Утер се ожени за Игрейн. С това доказвам, че не е незаконороден и макар някои да отричат правото му, той все пак ще бъде крал и ще победи всичките си врагове. И преди да умре, дълго ще царува над Англия и ще му се подчинят Уелс, Ирландия и Шотландия, и още много други кралства, които не ще изброявам сега.
И тогава едни от кралете се удивили на думите на Мерлин и си помислили, че може и да е така, както казва, ала други му се надсмели, като например крал Лот. Трети пък го нарекли магьосник. Накрая все пак се споразумели с Мерлин крал Артур да дойде и сам да разговаря с кралете, като го уверили, че зло няма да му се случи ни на идване, ни на отиване. И тъй, Мерлин отишъл при крал Артур и като му разказал какво е сторил, заръчал му да не се бои, ами да иде и без страх да говори с тях; и да не ги щади, а да им отвръща като техен крал и вожд, защото, независимо от волята им, той ще надвие всичките.