Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Как крал Артур уредил на Петдесетница голямо празненство в Уелс и кои крале и лордове дошли на празненството

Тогава кралят отишъл в Уелс и разгласил, че след коронацията си в град Карлеон[1], урежда на Петдесетница голямо празненство. За празненството дошъл Лот, крал на Лодиан и Оркни, е петстотин рицари. Дошъл на празненството и Уриенс, крал на Гор, с четиристотин рицари. Дошъл и крал Нантрес Гарлотски със седемстотин рицари, и кралят на Шотландия с шестстотин рицари, макар и сам да бил още съвсем млад мъж. На празненството дошъл и един крал, когото наричали Краля със стоте рицари, но той и воините му били отлично въоръжени във всяко отношение. Дошъл и кралят на Карадос с петстотин рицари. И крал Артур се възрадвал, тъй като мислел, че всички тези крале и рицари били дошли с голяма любов към него и е цел да му окажат почит на това празненство. И затуй кралят много се зарадвал и пратил на кралете и рицарите скъпи дарове. Ала кралете отказали да ги приемат и позорно наругали пратениците, като рекли, че не е достойно за тях да приемат дарове от едно голобрадо момче, в чиито жили не тече благородна кръв, и заръчали да му кажат, че не щат даровете му, а са дошли самите те да му поднесат дар с острите си мечове между главата и раменете. Затова били дошли тука, рекли те ясно на пратениците, защото за тях било позор да гледат едно момче да управлява такова велико кралство като тази страна. С този отговор пратениците си тръгнали и него предали на крал Артур. И тогава, по съвет на васалите си, той се оттеглил в яка крепост с петстотин храбри, верни воини. И скоро гореспоменатите крале обсадили крепостта, ала крал Артур бил добре снабден с припаси.

И след петнайсет дни в Карлеон се явил Мерлин. И всички крале много му се зарадвали и го попитали:

— По каква причина провъзгласихте това момче Артур за наш крал?

— Благородни лордове — рекъл Мерлин, — ще ви открия причината — той е син на Утер Пендрагон, роден в законен брак от Игрейн, съпруга на херцога на Тинтагил.

— Тогава е бил заченат в грях — рекли всички.

— Не — отвърнал Мерлин, — Артур бе заченат повече от три часа след смъртта на херцога, а тринайсет дни по-късно крал Утер се ожени за Игрейн. С това доказвам, че не е незаконороден и макар някои да отричат правото му, той все пак ще бъде крал и ще победи всичките си врагове. И преди да умре, дълго ще царува над Англия и ще му се подчинят Уелс, Ирландия и Шотландия, и още много други кралства, които не ще изброявам сега.

И тогава едни от кралете се удивили на думите на Мерлин и си помислили, че може и да е така, както казва, ала други му се надсмели, като например крал Лот. Трети пък го нарекли магьосник. Накрая все пак се споразумели с Мерлин крал Артур да дойде и сам да разговаря с кралете, като го уверили, че зло няма да му се случи ни на идване, ни на отиване. И тъй, Мерлин отишъл при крал Артур и като му разказал какво е сторил, заръчал му да не се бои, ами да иде и без страх да говори с тях; и да не ги щади, а да им отвръща като техен крал и вожд, защото, независимо от волята им, той ще надвие всичките.

Бележки

[1] Карлеон — сега предградие на гр. Нюпорт в Уелс, стар римски укрепен град от I в., чиито развалини народната фантазия свързала с легендите за Артур.