Томас Малори
Смъртта на Артур (343)

Глава 2

Как завели сър Ланселот с носилка в замъка и как после сър Ланселот избавил домакина си сър Блиант

И тъй, джуджето препуснало бързо и се върнало със сър Селивант и шестима слуги с носилка. Сетне вдигнали Ланселот заедно с пухената постеля, на която лежал, и го отнесли в Белия замък, а той се събудил едва когато стигнали там. Тогава вързали ръцете и нозете му, дали му хубави ястия и пития и му възвърнали силата и красотата. Ала разсъдъка и съзнанието му не могли да възвърнат. И там прекарал сър Ланселот повече от година и половина, обграден с най-добри грижи и изобилие.

И случило се, че един ден господарят на замъка, сър Блиант, сложил доспехите си и с копие в ръка тръгнал на кон да търси приключения. И както яздел през една гора, срещнали го двама странстващи рицари — единият бил сър Брюнис Безмилостни, а другият — брат му сър Бертелот. И тозчас двамата се хвърлили върху сър Блиант и счупили копията си о тялото му. Сетне изтеглили мечове и дълго се сражавали. Ала накрая сър Блиант бил тежко ранен и се почувствал твърде отпаднал, та обърнал коня си и побягнал към замъка.

А онези двамата се втурнали към замъка, дето сър Ланселот лежал до един прозорец и зърнал как двама рицари сипят удари с мечовете си върху сър Блиант, И като видял това сър Ланселот, макар да бил обезумял, дожаляло му за сър Блиант. Тогава сър Ланселот разчупил оковите на краката и ръцете си, ала зле си разкървавил дланите. После сър Ланселот изтичал през една странична порта и пресрещнал двамата рицари, които гонели сър Блиант. И там с голи ръце смъкнал сър Бертелот от коня и изтръгнал меча от ръката му, а сетне се втурнал върху сър Брюнис и така го ударил по главата, че той се преметнал през задницата на коня.

А когато сър Бертелот видял брат си да се строполява на земята, грабнал копие и се спуснал да прониже сър Ланселот. Ала сър Блиант го видял и отсякъл ръката на сър Бертелот. Тогава сър Брюнис и сър Бертелот яхнали конете си и избягали.

Като дошъл сър Селивант и разбрал какво е сторил сър Ланселот за брат му, и той, и брат му благодарили на Бога, че са му сторили добро. И щом видял сър Блиант, че ръцете на сър Ланселот са окървавени от счупването на веригите, твърде съжалил, че го бил оковал.

— Не го оковавай от днес насетне — рекъл сър Селивант, — защото той е кротък и благонравен.

И те много се радвали на сър Ланселот и никога не го оковавали, и той останал там още половин година и повече.

Рано една сутрин сър Ланселот съгледал огромен глиган, който тичал, подгонен от много хрътки. Ала глиганът бил толкова грамаден, че никакви хрътки не можели да го разкъсат. А ловците бързали подир тях, едни на кон, други пешком, и надували роговете си. Тогава сър Ланселот видял как един от тях слязъл от коня, вързал го за едно дърво и подпрял копието си на ствола.