Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 17
Как този рицар убил любимата си и рицаря, с когото лежала, и как после се убил със собствения си меч; и как Балин отишъл в замъка, дето загинал
И когато Гарниш я видял да лежи така, от безпределна мъка кръв рукнала от устата и от носа му и с меча си отсякъл главите и на двамата. А сетне безутешно плакал и казвал:
— О, Балин, голяма скръб ми причини ти, защото, ако не бе ми показал тази гледка, нямаше да изпитам такава скръб.
— Вярвай ми — рекъл Балин, — направих го с цел да укрепя смелостта ти, да видиш и разбереш нейната измяна и да те накарам да я разлюбиш. Бог ми е свидетел, че постъпих тъй, както бих искал ти да постъпиш с мен.
— Горко ми! — рекъл Гарниш. — Сега скръбта ми е двойно по-голяма и не мога да я понеса, защото убих тази, която обичах повече от всичко на света.
И с тези думи се пронизал със собствения си меч, така че той потънал до дръжката в тялото му.
Когато Балин видял това, побързал да се отдалечи оттам, да не би хората да рекат, че той ги е убил. И след три дни стигнал до един кръст[1], на който със златни букви пишело: НИКОЙ РИЦАР НЕ БИВА ДА ПРИБЛИЖАВА САМ ТОЗИ ЗАМЪК. Тогаз видял да идва към него побелял старец, който му рекъл:
— Балин Свирепи, преминал си отвъд своя предел, като си поел насам, затова върни се назад за свое добро.
И в миг изчезнал. Сетне Балин чул да изсвирва рог като за повален при лов звяр.
— Този рог свири за мен — рекъл си Балин. — Аз съм дивечът, ала още не съм мъртъв.
И тогаз най-неочаквано видял пред себе си дами и много рицари, и всички те го посрещнали с привидна радост, приветствали го и го завели в замъка, а там се започнали танци и песни, и всякакви веселби. Сетне владетелката на замъка рекла:
— Рицарю с двата меча, трябва да се сражавате в двубой с рицаря, който пази един остров тук наблизо и не пуска да мине никого, без да се бие с него.
— Лош обичай е този — рекъл Балин, — че не може да мине оттам рицар, без да се бие.
— Ще се сражавате само с един рицар — рекла дамата.
— Тъй да бъде — рекъл той, — щом трябва, готов съм да се сражавам. Вярно, странстващите рицари често са уморени, а също и конете им, ала макар конят ми да е уморен, сърцето ми не е. С радост ще ида там, пък ако ще да намеря смъртта си.
— Сър — рекъл един рицар на Балин, — струва ми се, че щитът ви не е добър. Ще ви дам друг, по-голям. Моля ви, приемете го.
И тъй, той взел чуждия щит и оставил своя и препуснал към брега, а там се качил на голяма лодка заедно с коня. И като стигнал на острова, приближила се до него една девица и му рекла:
— О, рицарю Балин, защо оставихте щита си? Уви, излагате се на голяма опасност, понеже по щита щяха да ви познаят. Жалко за рицар като вас, тъй като по храброст и мъжество нямате равен.
— Горчиво се кая, че дойдох в този край — рекъл Балин, — ала вече не мога да се върна назад, защото това ще бъде позор за мен. Каквато и съдба да ми е отредена — било живот, било смърт, — ще я приема.
После прегледал бронята си, уверил се, че е добре въоръжен, прекръстил се и яхнал коня.