Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 20

Какъв отговор изпратил сър Гауейн на сър Ланселот, как крал Артур обсадил Бенуик, и за други неща

Тогава сър Гауейн рекъл на девицата тъй:

— Девице, кажете на сър Ланселот, че напразно се труди да омилостиви вуйчо ми. Предайте му, че ако е искал да постигне мир, трябваше да го стори по-рано — сега е вече късно. И предайте също, че аз, сър Гауейн, съм отговорил тъй: заклевам се в името на вярата си в Бога и в рицарската си чест, че няма да намеря покой, додето не го убия или той не погуби мен.

Тогава девицата заплакала и си тръгнала и мнозина други се просълзили. А сър Лукан придружил девицата до коня и тя се върнала при сър Ланселот, който я чакал заедно с всичките си рицари. И когато сър Ланселот чул отговора, сълзи потекли по бузите му. А благородните му рицари го наобиколили и рекли:

— Сър Ланселот, защо скърбите тъй? Спомнете си кой сте вие и какви мъже сме ние и нека като благородни рицари да ги срещнем в открит бой.

— Това е лесно — рекъл сър Ланселот, — ала някога до днес не съм изпитвал такова нежелание да се сражавам. И затуй ви моля, любезни лордове, ако ме обичате, не престъпвайте волята ми, тъй като аз винаги ще отбягвам боя с този благороден крал, който ме посвети в рицарство. И едва когато нямам друг избор, ще се отбранявам и това ще бъде по-достойно за мен и за всички нас, нежели да мерим сили с този благороден крал, комуто всички сме служили.

При тези думи те замълчали и се разотишли да си отпочинат през нощта. Ала рано на другата сутрин, още на разсъмване, като погледнали навън, рицарите видели, че град Бенуик е обсаден от всички страни и враговете издигат стълби на крепостните стени. Тогава те се хвърлили да отбраняват града и ги отблъснали.

И ето че излязъл напред сър Гауейн в пълно въоръжение и на едър кон, застанал пред главната порта с копие в ръка и викнал:

— Сър Ланселот, къде си? Никой ли от вас, горделиви рицари, не ще дръзне да строши копие в бой с мен?

Тогаз сър Борс се приготвил и излязъл извън крепостните стени. И срещнал се сър Гауейн със сър Борс и успял да го повали от коня, та едва не го убил, ала сър Борс бил избавен и отнесен в града.

Сетне излязъл сър Лионел, братът на сър Борс, за да отмъсти за него. И двамата затъкнали копия, пришпорили конете и се сблъскали яростно, ала сър Гауейн по волята на случая повалил сър Лионел и тежко го ранил. Тогава вдигнали сър Лионел и го отнесли в града.

И сър Гауейн идвал всеки ден и винаги успявал да повали един или друг рицар. Така продължило половин година и много хора загинали от двете страни.

И случило се един ден, че сър Гауейн застанал пред градските врати в пълно въоръжение, яхнал отличен кон и с тежко копие в ръка, и викнал с висок глас:

— Къде си, подли изменнико сър Ланселот? Защо се криеш из дупки и зад стени като страхливец? Излез сега, подли рицарю и изменнико, и аз ще ти отмъстя за смъртта на тримата си братя.

И чул сър Ланселот тези думи от начало до край. Тогава всички негови сродници и рицари се струпали наоколо му и рекли:

— Сър Ланселот, сега вече сте длъжен да се защитите, както подобава на истински рицар, инак навеки ще бъдете опозорен. Ето, обвиниха ви открито в предателство и дойде време да действате, тъй като твърде дълго изчаквахте и твърде много понесохте.

— Бог ми е свидетел — рекъл сър Ланселот, — дълбоко ме наскърбяват думите на сър Гауейн, защото той ми отправя тежко обвинение. Затуй знам, както знаете и вие, че трябва да се защитя, инак ще ме сметнат за страхливец.

Тогава сър Ланселот наредил да оседлаят най-едрия му кон и да занесат доспехите му при портите на крепостта. После сър Ланселот викнал с висок глас на крал Артур и му рекъл така:

— Господарю Артур и благородни кралю, който ме посвети в рицарство, знайте, че твърде скърбя затуй, дето не спирате тази вражда против мен. А аз все ви щадях, защото, ако бях отмъстителен, щях да ви срещна в открит бой и там да укротя и най-дръзките ви рицари. Ето, вече половин година ви щадя и оставям вас и сър Гауейн да правите каквото пожелаете, ала сега не мога да търпя повече и съм принуден да се защитя, тъй като сър Гауейн ме обвини в предателство. Против волята ми е да се сражавам срещу мъж от вашия род, ала този път не мога да не го сторя, защото съм принуден като звяр, попаднал в клопка.

А сър Гауейн рекъл:

— Сър Ланселот, ако имаш смелост да се биеш, остави приказките и излез да дадем воля на гнева си.

И тъй, сър Ланселот бързо се въоръжил и яхнал коня, а сетне двамата рицари взели тежки копия в ръка. Тогава вражеското войнство отстъпило настрана и такъв голям брой славни рицари излезли извън градските стени, че крал Артур, като видял многобройните рицари и воини, удивил се и си рекъл: „Горко ми, че сър Ланселот е мой враг! Сега виждам, че той наистина ме е щадил.“

И се споразумели двамата, че никой няма да се приближава и да се намесва в двубоя, додето единият от тях не бъде убит или се предаде.