Томас Малори
Смъртта на Артур (298)

Глава 59

Как стигнали до брега на реката Хъмбър и как намерили там кораб с тялото на крал Херманс

— Сър — рекъл Паломид, — да не говорим повече по този въпрос, а да обсъдим какво ще правим на този турнир. Аз смятам ние, четиримата, да се съюзим срещу всички, които дойдат там.

— Аз не смятам така — рекъл сър Тристан, — защото по шатрите съдя, че са пристигнали четиристотин рицари и бъдете сигурни, че между тях ще има много храбреци. А колкото и да е смел и силен един човек, все може да го надвият. Виждал съм много такива случаи — когато са си мислили, че ще заслужат слава, те са я загубвали, защото храбростта не струва нищо, ако не е подкрепена с мъдрост. Колкото до мен, може би като спася собствената си глава, ще спася и други.

И тъй продължили да яздят те, додето стигнали до брега на реката Хъмбър и чули стенания и тъжен плач. И после видели как с вятъра се приближава богато украсен кораб, покрит с червена коприна, който спрял близо до тях. И сър Тристан излязъл напред и се качил на кораба. И като влязъл вътре, видял великолепно ложе, а на него лежал снажен мъртъв рицар в пълно въоръжение, ала без шлем, целият окървавен и покрит със смъртоносни рани, макар да имал вид на храбър рицар.

— Как се е случило този рицар да бъде убит? — запитал се сър Тристан.

После забелязал в ръката на мъртвия рицар писмо.

— Корабни кормчии — рекъл сър Тристан, — какво означава това писмо?

— Сър — рекли те, — от това писмо ще научите и разберете как е бил убит, по каква причина и как се казва този рицар. Ала, сър, трябва да знаете, че никой не бива да вземе това писмо и да го прочете, освен ако е храбър рицар и честно се врече да отмъсти за смъртта му, инак никой рицар не бива да пипа писмото.

— Трябва да знаете — рекъл сър Тристан, — че някои от нас могат да отмъстят за смъртта му не по-зле от всеки друг рицар и ако туй, що казвате, е вярно, убийците му не ще останат ненаказани.

И с тези думи сър Тристан взел писмото от ръката на рицаря и прочел: „Аз, Херманс, крал и владетел на Червения град, се обръщам към всички странстващи рицари и най-вече към благородните рицари от двора на крал Артур. Моля ви да изберете помежду си рицар, който да се заеме заради мен да се сражава срещу двама братя, що аз отгледах и възпитах от най-нисък род, а те подло и предателски ме убиха. А тоз, който отмъсти за смъртта ми, ще получи моя Червен град и всичките ми владения.“

— Сър — рекли моряците, — трябва да знаете, че този крал и рицар, който лежи тук, беше достоен и славен мъж и обичаше всички странстващи рицари.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Тристан, — печална е тази участ и много бих искал да отмъстя за стореното зло, ала съм дал дума и непременно трябва да се явя на онзи турнир, инак ще се опозоря. Защото знам, че най-вече заради мен моят господар крал Артур урежда този турнир в земите си. И знам също, че мнозина славни рицари ще дойдат на турнира да ме видят. Затова се страхувам да се впусна в това приключение, за да не закъснея за турнира.

— Сър — рекъл Паломид, — моля ви, позволете ми аз да отмъстя за злото и ще видите, че ще се справя с чест или ще загина.

— Тъй да бъде — рекъл сър Тристан, — разрешавам ви, ала при условие че ще се върнете при мен на турнира след седем дена.

— Сър — рекъл Паломид, — обещавам ви, че ще бъда при вас на този ден, освен ако съм убит или ранен.