Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 4
Как сър Ланселот бил освободен с помощта на една девица
Точно по пладне дошла при него девицата да му донесе обеда и го попитала как е.
— Истина ви казвам, любезна девице — рекъл сър Ланселот, — нивга през живота си не съм бил тъй зле.
— Сър — рекла тя, — наскърбяват ме словата ви, затова, ако послушате съвета ми, ще ви помогна да се избавите от тази беда, без да се опетните с позор или злодеяние. Ала искам първо да ми обещаете нещо.
— Любезна девице, давам ви думата си и знайте, че много се боя от магиите на тези кралици, понеже са погубили не един и двама добри рицари.
— Сър — рекла тя, — това е самата истина. Заради вашата слава и благородство, за които отдавна се говори, те търсят любовта ви. Сър, чух от тях, че името ви е сър Ланселот от Езерото, цвят на рицарството, и, повярвайте ми, люто са разгневени от отказа ви. Ала, сър, ако ми обещаете да помогнете на баща ми идущия вторник на един турнир между него и краля на Северна Галия, понеже миналия вторник баща ми претърпя поражение от трима рицари от двора на крал Артур, та ако вие се явите там идущия вторник и помогнете на баща ми, утре преди съмване, с божия помощ, ще ви освободя оттук.
— Любезна девице — рекъл сър Ланселот, — открийте ми как се казва баща ви и тогава ще ви отговоря.
— Благородни рицарю — отвърнала тя, — баща ми е крал Багдемагус, който бе подло повален в последния турнир.
— Познавам баща ви като благороден крал и добър рицар — рекъл сър Ланселот — и се заклевам в живота си, че съм готов да служа нему и на вас в този ден.
— Сър — рекла тя, — благодаря ви. Утре бъдете готов рано и аз ще ви освободя, ще ви дам доспехите и коня, щита и копието. И на десет мили оттук има манастир на кармелитите[1]. Моля ви, на туй място ме чакайте и там ще доведа баща си при вас.
— Ще сторя всичко това — рекъл сър Ланселот, — заклевам се в рицарската си чест.
И тъй, тя си отишла и на сутринта дошла рано и го намерила готов. Тогаз го превела през дванайсет заключени врати, донесла му доспехите и като се въоръжил напълно, завела го при коня му и той пъргаво се качил на седлото, взел голямо копие в ръка и преди да се отдалечи, рекъл:
— Любезна девице, с божията помощ ще изпълня каквото ви обещах.
И яздил той през гъста гора целия този ден, ала тъй и не намерил пътя и когато се спуснала нощта, озовал се в една долина и там видял шатър от червена коприна.
— Бога ми — рекъл сър Ланселот, — в този шатър ще преспя.
И като слязъл от коня, вързал го до шатъра. Сетне влязъл вътре, свалил доспехите си и понеже намерил готова постеля, легнал в нея и заспал дълбоко.