Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 27
Как сър Ланселот се разгневил на писмото на крал Марк и за Динадан, който съчинил песен за крал Марк
Когато крал Артур прочел писмото, замислил се дълбоко и си спомнил какво била казала сестра му, кралица Морган Вълшебницата, за кралица Гуиневир и сър Ланселот. И дълго размишлявал за това. После си спомнил как сестра му неведнъж е доказвала, че е негов враг и че мрази кралицата и сър Ланселот, затова отпъдил подозренията от главата си. Сетне крал Артур още веднъж прочел писмото. И в самия му край крал Марк пишел, че смята сър Тристан за свой смъртен враг и нека крал Артур не се съмнява, че той ще отмъсти на сър Тристан. Тогава крал Артур люто се разгневил на крал Марк.
И когато кралица Гуиневир прочела своето писмо и разбрала смисъла му, безмерно се ядосала, понеже то било пълно с хули против нея и против сър Ланселот. И тя тайно изпратила писмото на сър Ланселот. А той, като прозрял коварната цел на написаното, толкова се разгневил, че легнал на постелята си и заспал. Ала сър Динадан видял всичко това, тъй като обичал да знае тайните на достойните рицари. И додето сър Ланселот спял, той измъкнал писмото от ръката му, прочел го дума по дума и от яд едва не се разплакал. Скоро сър Ланселот се събудил, отишъл до прозореца, прочел отново писмото и още повече се разгневил.
— Сър — рекъл сър Динадан, — защо сте така ядосан? Открийте сърцето си пред мен, тъй като знаете, че храня добри чувства към вас, макар да съм беден рицар и слуга на всички храбри рицари. Защото, въпреки че сам аз не съм славен рицар, обичам онез, които са достойни.
— Истина е — рекъл сър Ланселот, — вие сте предан рицар и понеже имам доверие във вас, ще ви открия тайната си.
И когато Динадан узнал всичко, рекъл:
— Ето съвета ми: не обръщай внимание на тези заплахи, защото крал Марк е такъв злодей, че с добри думи нищо не ще постигнете. Ала ще видите какво ще сторя — ще съчиня песен за него и като я съчиня, ще накарам един певец и арфист да я изпее в двора му.
Сетне отишъл и съчинил песента и научил един арфист на име Елиот да я пее. И след като той я започнал, научил и други певци да я изпълняват. И тъй по нареждане на сър Ланселот и на Артур певците отишли право в Уелс и в Корнуол и там пеели песента, съчинена от сър Динадан за крал Марк, а тя била най-хулната песен, пята някога под звуците на арфа или на друг инструмент.