Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 26
Как крал Артур и сър Ланселот получили писма от Корнуол и какво отговорили
Сега да оставим сър Паломид и сър Динадан в замъка Красивата долина и да се върнем пак в двора на крал Артур. Пристигнал там от Корнуол един рицар на Кръглата маса на име Фергус и донесъл на краля и на сър Ланселот добри вести за сър Тристан, предал им любезни писма от него и им разказал как го намерил в замъка Тинтагил.
И не след дълго дошла една девица, която донесла нови любезни писма за краля и за сър Ланселот, и била приета с голяма радост от краля, от кралица Гуиневир и от сър Ланселот. И в отговор те също написали любезни писма, ала сър Ланселот все предупреждавал сър Тристан да се пази от крал Марк и в писмата си го наричал „крал Лисица“, защото винаги постъпвал коварно и предателски. И в сърцето си сър Тристан бил много благодарен на сър Ланселот за това.
Сетне девицата се върнала при Хубавата Изолда и начаса й предала писмата от краля и от сър Ланселот, а тя безкрайно се зарадвала.
— Любезна девице — рекла Хубавата Изолда, — как е моят господар Артур, как са кралица Гуиневир и благородният рицар сър Ланселот?
А тя отвърнала с малко думи:
— Много са добре, понеже знаят, че вие и сър Тристан сте щастливи.
— Бог да ги възнагради — рекла Хубавата Изолда, — защото сър Тристан понесе много страдания заради мен и аз заради него.
Подир туй девицата отишла да предаде писма и на крал Марк. И като ги прочел и разбрал съдържанието им, кралят се разгневил на сър Тристан, тъй като помислил, че той е изпратил девицата при крал Артур, понеже в писмата си Артур и Ланселот го заплашвали. И като прочел заканите им, крал Марк решил, че сър Тристан готви някакво предателство.
— Девице — рекъл крал Марк, — ще отидеш ли пак да занесеш писма на крал Артур?
— Сър — отвърнала тя, — по ваша заповед ще ида където пожелаете.
— Добре тогава — рекъл кралят, — ела утре да вземеш писмата.
Сетне тя си отишла и казала на Хубавата Изолда и на сър Тристан, че пак ще носи писма на Артур.
— Щом е тъй, молим ви — рекли те, — като получите писмата, елате при нас да видим какво пише в тях.
— Ще сторя каквото мога, господарко, тъй като знаете, че за сър Тристан съм готова на всичко и отдавна му служа.
И тъй, на сутринта девицата отишла при крал Марк, за да получи писмата и да поеме на път.
— Реших днес да не пращам писма — рекъл крал Марк.
После, скрито и потайно, пратил писма на крал Артур, на кралица Гуиневир и на сър Ланселот по един слуга, който още същия ден тръгнал на път и скоро намерил краля и кралицата в Уелс, в града Карлеон. И когато дошъл този слуга с писмата, кралят и кралицата били на църква. Ала щом свършила литургията, кралят и кралицата тайно един от друг отворили писмата си. И писмото до краля било съвсем кратко и в него крал Марк го съветвал да се грижи за себе си, за жена си и за собствените си рицари, защото той самият можел да се грижи и да заповядва на жена си.