Томас Малори
Смъртта на Артур (23)

Глава 22

Как Грифлет бил посветен в рицарство и как се сражавал с един рицар

— Твърде си млад и на крехка възраст — рекъл Артур, — за да те удостоя с такава висока чест.

— Сър — рекъл Грифлет, — умолявам ви да ме по-светите в рицарство.

— Сър — рекъл Мерлин, — много ще бъде жалко, ако изгубите Грифлет, защото, когато възмъжее, той ще стане отличен воин и до края на живота си ще ви бъде верен. А ако изложи на опасност живота си в двубой с оня рицар при извора, възможно е никога вече да не се върне, тъй като онзи е сред най-смелите рицари на света и е много силен.

Ала Артур изпълнил желанието на Грифлет и го посветил в рицарство.

— Сега — рекъл Артур, — тъй като те посветих в рицарство, искам от теб един дар.

— Каквото пожелаете, ще го имате — отвърнал Грифлет.

— Закълни се в живота си, че след двубоя с онзи рицар при извора веднага ще се върнеш при мен, било на кон, било пеша, без да се бавиш и колебаеш.

— Заклевам се — рекъл Грифлет.

Тогаз Грифлет бързо яхнал коня, грабнал щит, взел дълго копие в ръка и препускал в галон към извора. Там видял разкошен шатър и до него под покривало стоял хубав кон с богато седло и сбруя, а на едно дърво наблизо висели разноцветен щит и дълго копие. Тогаз Грифлет ударил щита с дръжката на копието си и щитът паднал на земята.

Тозчас от шатъра излязъл рицар и рекъл:

— Любезни рицарю, защо съборихте щита ми?

— Защото искам да се сражавам с вас — отвърнал Грифлет.

— По-добре е да се откажете — рекъл рицарят, — тъй като сте още млад и отскоро сте рицар, та не можете да се мерите по сила с мен.

— Въпреки това искам да се сражавам с вас — рекъл Грифлет.

— Не ми се иска, но щом ме принуждавате, ще се приготвя — рекъл рицарят. — Откъде сте?

— Сър, аз съм от двора на крал Артур.

И двамата рицари се нахвърлили един срещу друг така, че копието на Грифлет се прекършило, а рицарят го ударил през щита в лявата страна и копието се строшило, а върхът останал в тялото му и конят и ездачът паднали наземи.