Томас Малори
Смъртта на Артур (109)

Глава 7

Как сър Ланселот се проявил на един турнир и как срещнал сър Таркуин, който водел сър Гахерис

Дошъл тогаз сър Ланселот от Езерото и се втурнал с копието там, дето боят бил най-лют, та с едно копие повалил петима рицари и от тях на четирима пречупил гръбнака. И повалил също при този сблъсък краля на Северна Галия, та той си счупил бедрото при падането. И видели тези дела на сър Ланселот тримата Артурови рицари.

— Ловък гост ни е дошъл — рекъл сър Мадок де ла Порт, — затова ей сега ще се заема с него.

И връхлетели двамата един срещу друг и сър Ланселот го повалил наземи заедно с коня, та рамото му се наметнало.

— Ето че трябва аз да продължа този двубой — рекъл Мордред, — защото сър Мадок падна зле.

Ала сър Ланселот го забелязал, грабнал дълго копие в ръка и препуснал насреща му. Прекършило се копието на сър Мордред при сблъсъка, а сър Ланселот го ударил с такава сила, че предният лък на седлото му се счупил и той полетял над опашката на коня и паднал наземи, та шлемът му се забил на една педя и повече в пръстта и вратът му едва не се строшил. И дълго лежал той в несвяст.

Хвърлил се тогаз напред и сър Гахалантин с дълго копие и връхлетял срещу него с все сила, та и на двамата копията се строшили в ръцете им и те изтеглили мечове и си разменили безчет свирепи удари. Най-подир сър Ланселот люто се разгневил и ударил сър Гахалантин по шлема, та кръв потекла от носа му, а също и от ушите и устата му, и главата му клюмнала. И в миг конят му побягнал с него и той паднал наземи.

После сър Ланселот взел дълго копие в ръка и преди туй копие да се строши, повалил шестнайсет рицари, някои заедно с конете им, други пък съборил от седлото, и всеки, който носел оръжие този ден, бил сразен от него. Сетне взел ново дълго копие и повалил дванайсет рицари и мнозина от тях нивга не оздравели от удара му.

Тогаз рицарите на краля на Северна Галия не пожелали да се сражават повече и победата била присъдена на крал Багдемагус.

И тъй, двете дружини се разотишли, а сър Ланселот потеглил с крал Багдемагус към неговия замък и там бил отлично приет от краля и дъщеря му и получил от тях скъпи дарове. А на сутринта се простил с двамата и казал на краля, че ще иде да търси брат си, сър Лионел, който изчезнал незнайно къде, додето той спял, и като призовал божията закрила над тях, яхнал коня си. И преди да поеме на път, рекъл на кралската дъщеря:

— Ако някога имате нужда от мен, моля ви, пратете ми вест и аз ще ви помогна, както повелява рицарската ми чест.

И тъй, сър Ланселот си тръгнал и по една случайност стигнал в същата гора, дето го пленили, докато спял. И срещнал там насред пътя девица на бял кон и двамата се поздравили един другиго.

— Любезна девице — рекъл сър Ланселот, — знаете ли да има в тези земи някакви приключения?

— Благородни рицарю — отвърнала девицата, — има тук наблизо приключения, ако ви стига смелост да се заемете с тях.

— Защо да не се заема? — рекъл сър Ланселот. — Та аз затова съм дошъл тук.

— Добре тогава — рекла тя. — Изглеждате ми храбър рицар и ако сте готов да премерите сили с друг храбър рицар, ще ви заведа при най-добрия и най-могъщия рицар, когото сте срещали, ала първо ми кажете името си и от чий двор идвате.

— Девице, колкото за името ми, не виждам причина да го крия, защото се наричам сър Ланселот от Езерото.

— Сър, вие ми се нравите и ще ви открия, че тук има приключения тъкмо като за вас. Живее тук наблизо един рицар, когото никой до днес не може да надвие, ала вие ще го надвиете, и името му е сър Таркуин. И както разбирам, държи той в тъмницата си шейсет и четирима Артурови рицари, които е победил със собствените си ръце. Ала трябва да ми обещаете и да се закълнете в рицарската си чест, че след като излезете с достойнство от това приключение, ще дойдете и ще избавите мен и много други девици от непрестанните грубости на един коварен рицар.

— Ще изпълня всичко, що пожелаете, девице, само ме заведете при този рицар.

— Да вървим тогава, добри рицарю.

И тя го завела при потока и дървото, на което висял съдът.

Сър Ланселот напоил коня си, а сетне заудрял по съда с копието си така силно, че го продънил, и дълго удрял той, ала никой не се появил.

Поел тогава сър Ланселот с коня си покрай стените на замъка и яздил тъй около половин час. И ето че най-подир видял един снажен рицар, който карал пред себе си кон и напряко на коня лежал вързан рицар с доспехи. И колкото повече се приближавали към него, толкоз по-познат се виждал на сър Ланселот плененият рицар, додето накрая разбрал, че това е сър Гахерис, брат на сър Гауейн и рицар на Кръглата маса.

— Любезна девице — рекъл сър Ланселот, — ей там виждам здраво вързан един рицар, който е мой другар и брат на сър Гауейн. Затуй най-напред ви обещавам, ако даде Бог, да избавя този рицар. И макар господарят му да седи тъй здраво на седлото, ще спася всички негови пленници от неволята, понеже съм сигурен, че държи в плен двама мои братя.

В туй време другият рицар също го съгледал и двамата хванали здраво копията си.

— Чуй ме, добри рицарю — рекъл сър Ланселот, — свали този ранен рицар от коня и го остави да си почине малко. И нека тогава ние двамата да си премерим силите, понеже стигна до мен вест, че си причинил и до днес причиняваш големи щети и позор на много рицари от Кръглата маса, затова брани се!

— Ако си от рицарите на Кръглата маса — рекъл сър Таркуин, — готов съм да се сражавам с теб и всичките ти другари.

— Голяма дума казваш — рекъл сър Ланселот.