Томас Малори
Смъртта на Артур (63)

Глава 1

Как Мерлин се влюбил до безумие в една от владетелките на езерото и как бил затворен в една скала под голям камък и там умрял

И след тези приключения на сър Гауейн, сър Тор и крал Пелинор случило се тъй, че Мерлин безумно се влюбил в дамата, която крал Пелинор довел в двора, а тя била една от владетелките на езерото и се казвала Нимю. И Мерлин не й давал мира и искал да бъде все с нея. А тя се държала любезно и ласкаво, додето научила от него всичко, каквото пожелала да научи. А той бил така обезумял от любов, че не можел да се отдели от нея.

И тъй, Мерлин рекъл веднъж на Артур, че въпреки всичките си магии не ще живее още дълго и че скоро ще бъде жив погребан. И открил той на краля много неща, които щели да се случат, и непрестанно му напомнял да пази добре ножа и ножницата си, защото, рекъл му той, меча и ножницата щяла да ги открадне жена, към която хранел най-голямо доверие. И казал Мерлин на Артур, че додето е крал, често ще му липсва много помощта на Мерлин.

— И тогава ще сте готов да дадете цялото си кралство, ала пак да съм край вас.

— Ах — рекъл кралят, — щом знаете какво ще се случи, сторете нещо и предотвратете с магиите си злощастията.

— Не — рекъл Мерлин, — не е възможно туй да стане.

И с тези думи се разделил с краля.

И не след дълго Девицата от езерото напуснала двора и Мерлин тръгнал е нея и я следял навсякъде, където отидела. И неведнъж се опитвал Мерлин да я омагьоса с тайното си изкуство, та да остане насаме с него, ала тя го накарала да се закълне, че няма да използва магии, за да я притежава. И той се заклел. Тогава тя и Мерлин отишли отвъд морето в страната Бенуик, където управлявал крал Бан. И там Мерлин разговарял със съпругата на крал Бан, прекрасна и благородна дама на име Елейн, а видял също и младия Ланселот^[1]. И дълбоко скърбяла кралицата заради кръвопролитната война, която крал Клаудас водел срещу нейния съпруг и страната й.

— Не тъжете — рекъл Мерлин, — защото, преди да изминат двайсет години, това дете ще отмъсти за вас на крал Клаудас, и то тъй, че целият християнски свят ще заговори за подвизите му. И същото това дете ще стане най-достойният мъж на света, и Галахад е било първото му име, както ми е добре известно, ала при първото му причастие сте го нарекли Ланселот.

— Истина е — отвърнала кралицата, — първото му име беше Галахад. О, Мерлин, ще доживея ли да видя сина си такъв храбър мъж?

— Да, кралице, кълна се в спасението на душата си, ще доживеете и още много зими ще видите подир туй.

Не след дълго Мерлин и дамата му си тръгнали оттам и по пътя той й показал безброй чудеса, додето накрая стигнали в Корнуол. И Мерлин все търсел удобен случай да отнеме девствеността й и много й дотягал, а тя силно желаела да се избави от него, защото се бояла от магиите му, тъй като бил син на дявола, ала по никакъв начин не успявала да го отпрати от себе си.

И случило се веднъж, че Мерлин й показал една скала, под която имало чудна пещера, издълбана чрез вълшебство, и входът й бил закрит с голям камък. Тогава тя много хитро подмамила Мерлин да влезе вътре, за да й разкаже за всички чудеса, скрити там, и сторила така, че въпреки всичките си магии той някога вече не могъл да излезе. Сетне си отишла и оставила Мерлин под камъка.