Томас Малори
Смъртта на Артур (57)

Глава 10

Как сър Тор намерил хрътката при една дама и как един рицар го предизвикал на двубой заради същата тази хрътка

Тогава сър Тор слязъл от коня, дал на джуджето меча си и отишъл при шатъра с белия щит. И видял вътре три девици, легнали да спят върху постеля. Сетне влязъл в другия шатър и намерил там да спи една дама, а до нея била и бялата хрътка, която залаяла силно. Тогава дамата излязла от шатъра, а също и всичките й девици. И щом сър Тор видял бялата хрътка, грабнал я и я завел при джуджето.

— Какво правите? — викнала дамата. — Нима ще ми вземете хрътката?

— Да — отвърнал сър Тор, — защото идвам тук чак от двора на крал Артур заради тази хрътка.

— Е, добре — рекла дамата, — ала знайте, рицарю, че не ще стигнете далеч. Скоро ще ви настигнат и скъпо ще платите за нея.

— Готов съм да понеса всяко изпитание, що ми отрежда милостта божия.

И той яхнал коня и поел назад към Камелот. Ала наближавала вече нощта, та не успял да измине много път.

— Знаеш ли къде можем да се подслоним? — запитал сър Тор.

— Знам една отшелническа обител тук наблизо — отвърнало джуджето. — Там можете да преспите как да е.

И наистина не след дълго стигнали до отшелническата обител и се подслонили там. Имало сено, овес и хляб за конете им, ала за тях самите вечерята била оскъдна, та скоро я привършили. Сетне си отпочинали до сутринта, изслушали благочестиво утринната молитва и се сбогували с отшелника. И помолил го сър Тор на тръгване да го споменава в молитвите си. А той обещал да не го забравя и го благословил. Тогава сър Тор яхнал коня си и отново поел по дългия път към Камелот.

Ала не се минало много, и чули един рицар да вика високо подире им:

— Рицарю, спри се и ми върни хрътката, която отне от моята дама!

Сър Тор се обърнал и видял напет рицар на добър кон и с добро въоръжение. Тогава сър Тор вдигнал щита, взел копието в ръка и двамата връхлетели един срещу друг тъй яростно, че и конете, и ездачите паднали наземи. Ала тозчас скокнали на крака, изтеглили като разярени лъвове мечовете си, закрили се с щитовете и тъй заудряли по тях, че парчета захвърчали наоколо. Сетне пробили един другиму шлемовете, та рукнала гореща кръв, а дебелите брънки на ризниците им се секли и късали, додето гореща кръв затекла по земята. И получили и двамата рицари тежки рани и много се изтощили.

Ала сър Тор забелязал, че другият рицар съвсем е изгубил сили, и като се нахвърлил върху му, замахнал с удвоена мощ, та го повалил наземи на една страна. Тогаз сър Тор му рекъл да се предаде.

— Туй няма да сторя, додето съм жив и душата не е напуснала тялото ми — рекъл Абелеус, — освен ако ми върнеш хрътката.

— Няма да ти я дам — отвърнал сър Тор, — защото имам заръка да не се връщам без хрътка, без теб или и без двама ви.