Томас Малори
Смъртта на Артур (54)

Глава 7

Как гонили елена, додето влязъл в един замък и там бил убит, и как Гауейн убил една дама

Тогава Гауейн и Гахерис препуснали с все сила подир елена и насъскали по следите му три двойки хрътки и те гонили елена, додето влязъл в един замък и там, в главната зала на замъка, хрътките удушили елена. Сър Гауейн и Гахерис ги последвали вътре. Тозчас от една стая излязъл рицар с меч в ръка и убил две от хрътките пред очите на сър Гауейн, а останалите прогонил от замъка с меча си. И като се върнал, рекъл:

— О, елен мой бели, не ще си простя, че си мъртъв, защото ми бе дар от моята господарка, а аз зле те опазих. Ала люто ще отмъстя за смъртта ти, ако съм жив.

И отишъл в стаята си и се въоръжил, а като излязъл, изправил се разярен пред сър Гауейн.

— Защо уби хрътките ми? — рекъл сър Гауейн. — Те сториха само това, което е в природата им, затуй по-добре да бе излял гнева си на мен, нежели на тези безсловесни твари.

— Право казваш — отвърнал рицарят. — Отмъстих си на хрътките ти, а сега ще отмъстя и на теб, преди да си тръгнеш оттук.

Тогава сър Гауейн слязъл от коня и вдигнал щит и двамата се нахвърлили един срещу друг с такава сила, че разцепили щитовете си, разсекли шлемовете си, разкъсали ризниците си, додето накрая кръв потекла по краката им. Най-подир сър Гауейн ударил рицаря тъй силно, че той рухнал на земята и като се предал, поискал милост и го помолил в името на рицарското благородство да пощади живота му.

— Ще умреш — рекъл сър Гауейн, — защото уби хрътките ми.

— Ще изкупя вината си доколкото мога — рекъл рицарят.

Ала сър Гауейн нямал милост и посегнал да снеме шлема му и да му отсече главата. Тъкмо в този миг от една стая изскочила дамата на сърцето му и се хвърлила върху рицаря и без да иска, Гауейн отсякъл нейната глава.

— Горко ти! — викнал Гахерис. — Грозно и позорно дело извърши и се посрами навеки! Човек трябва да е милостив към онези, що молят за милост, защото рицар без милост е рицар без достойнство.

А сър Гауейн бил тъй смаян от смъртта на тази прекрасна дама, че не знаел какво върши, та рекъл на рицаря:

— Стани, ще пощадя живота ти.

— Не, не — рекъл рицарят, — не ми е нужна вече твоята милост, защото ти уби моята любима и повелителка, която обичах повече от всичко на света.

— Дълбоко се разкайвам за това — рекъл сър Гауейн. — Исках теб да посека. А сега иди при крал Артур и му разкажи какво ти се е случило и как си бил победен от рицаря, който търси белия елен.

— Все ми е едно вече дали ще живея, или ще умра — отвърнал рицарят.

Ала накрая, от страх пред смъртта, се заклел да отиде при крал Артур. И Гауейн го накарал да носи една хрътка пред себе си на коня, а друга — отзад.