Томас Малори
Смъртта на Артур (283)

Глава 44

За третия ден на турнира и как сър Паломид се сражавал със сър Ламорак, и за други неща

Сега започва разказът за третия ден на турнира. И на този ден крал Багдемагус се приготвил за бой. А срещу него излязъл крал Марсил, комуто сър Галахалт Високородния принц бил подарил един остров, наречен Помитен.

И случило се, че крал Багдемагус и крал Марсил Помитенски се сражавали с копия и крал Марсил получил такъв удар, че се преметнал през задницата на коня си. Тогаз излязъл един рицар на крал Марсил и се хвърлил да отмъсти за господаря си, а крал Багдемагус повалил и него наземи с все коня му.

После от страната на помитенците дошли един граф на име Арус и сър Брюнис, и още сто рицари, а с тях бил и кралят на Северен Уелс — и всички те се хвърлили срещу сурлузците. И започнала голяма битка и много рицари се озовали под краката на конете си. Ала крал Багдемагус се отличил най-славно, защото пръв започнал боя и не отстъпил пред никого. В туй време Гахерис, братът на Гауейн, все дебнел да го удари по лицето, ала най-подир сам бил повален наземи заедно с коня си от крал Багдемагус.

Сетне се случило, че храбрият рицар сър Паломид се сражавал със сър Бламор де Ганис, брата на сър Блеоберис, и двамата си нанесли такива удари със здравите копия, че и конете им, и те самите рухнали на земята. И сър Бламор паднал тъй зле, че едва не си счупил врата и кръв потекла от носа, устата и ушите му, ала с помощта на изкусни лечители най-после оздравял.

После се хвърлил в боя херцог Чаленс Кларански, а го придружавал един рицар на име Елис Черни. Излязъл тогава насреща им крал Багдемагус и ударил с все сила Елис, та го повалил от седлото. А херцог Чаленс Кларански извършил такива бойни подвизи, че макар да дошъл едва на третия ден на турнира, никой не можел да се сравни с него по храброст освен крал Багдемагус и сър Паломид. И на този ден първенството било присъдено на крал Багдемагус. После известили с рог края на битката и рицарите свалили въоръжението си и се отправили на пиршеството.

Дошъл тогаз Динадан, шегувал се и се глумил над крал Багдемагус, та всички рицари се смели, защото той бил отличен шегобиец и дружал с храбрите рицари.

И след като се нахранили, дошъл един слуга, който носел четири копия на рамо, приближил се до сър Паломид и му рекъл тъй:

— Тук наблизо ви чака един рицар, който ви изпраща четири копия и ви моли, в името на дамата ви, да изберете половината от тях и да се сражавате с него на полето.

— Известете му — рекъл Паломид, — че не ще му откажа.

И когато сър Галахалт узнал за това, заръчал на Паломид тозчас да се приготви за битката. И тъй, кралица Гуиневир, Високородния принц и сър Ланселот се настанали под сенника, за да отсъдят кому принадлежи победата в двубоя между тези двама рицари.

Тогава сър Паломид и непознатият рицар се втурнали настървено един срещу друг и се сблъскали с такава сила, че копията се прекършили в ръцете им. Взел начаса всеки от тях тежко копие, ала и този път ги строшили на парчета. Сетне грабнали още по-тежки копия и най-подир рицарят повалил сър Паломид наземи заедно с коня му. И тъкмо непознатият рицар понечил да прегази противника си, конят му се спънал и паднал върху Паломид. Тогава двамата изтеглили мечове и се били с чудна ярост дълго време.

Най-подир Високородния принц и сър Ланселот рекли, че не са виждали други двама рицари да се сражават тъй храбро като тях. Ала накрая непознатият рицар удвоил ударите си и принудил Паломид да отстъпи. Тозчас Високородния принц викнал: „Стига“ — и те се прибрали в покоите си.

И като свалили там доспехите му, разбрали, че рицарят е благородният сър Ламорак. Щом узнал това, сър Ланселот твърде се зарадвал, защото от всички славни воини на света след сър Тристан най-много обичал него. И тогава кралица Гуиневир го похвалила, а също и другите храбри рицари го похвалили, освен братята на сър Гауейн. После кралица Гуиневир рекла на сър Ланселот:

— Сър, моля ви да не влизате вече в двубой, а ако влизате, да не се сражавате с никой рицар от рода на крал Артур.

И той й дал дума, че ще изпълни заръката.