Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 44
За третия ден на турнира и как сър Паломид се сражавал със сър Ламорак, и за други неща
Сега започва разказът за третия ден на турнира. И на този ден крал Багдемагус се приготвил за бой. А срещу него излязъл крал Марсил, комуто сър Галахалт Високородния принц бил подарил един остров, наречен Помитен.
И случило се, че крал Багдемагус и крал Марсил Помитенски се сражавали с копия и крал Марсил получил такъв удар, че се преметнал през задницата на коня си. Тогаз излязъл един рицар на крал Марсил и се хвърлил да отмъсти за господаря си, а крал Багдемагус повалил и него наземи с все коня му.
После от страната на помитенците дошли един граф на име Арус и сър Брюнис, и още сто рицари, а с тях бил и кралят на Северен Уелс — и всички те се хвърлили срещу сурлузците. И започнала голяма битка и много рицари се озовали под краката на конете си. Ала крал Багдемагус се отличил най-славно, защото пръв започнал боя и не отстъпил пред никого. В туй време Гахерис, братът на Гауейн, все дебнел да го удари по лицето, ала най-подир сам бил повален наземи заедно с коня си от крал Багдемагус.
Сетне се случило, че храбрият рицар сър Паломид се сражавал със сър Бламор де Ганис, брата на сър Блеоберис, и двамата си нанесли такива удари със здравите копия, че и конете им, и те самите рухнали на земята. И сър Бламор паднал тъй зле, че едва не си счупил врата и кръв потекла от носа, устата и ушите му, ала с помощта на изкусни лечители най-после оздравял.
После се хвърлил в боя херцог Чаленс Кларански, а го придружавал един рицар на име Елис Черни. Излязъл тогава насреща им крал Багдемагус и ударил с все сила Елис, та го повалил от седлото. А херцог Чаленс Кларански извършил такива бойни подвизи, че макар да дошъл едва на третия ден на турнира, никой не можел да се сравни с него по храброст освен крал Багдемагус и сър Паломид. И на този ден първенството било присъдено на крал Багдемагус. После известили с рог края на битката и рицарите свалили въоръжението си и се отправили на пиршеството.
Дошъл тогаз Динадан, шегувал се и се глумил над крал Багдемагус, та всички рицари се смели, защото той бил отличен шегобиец и дружал с храбрите рицари.
И след като се нахранили, дошъл един слуга, който носел четири копия на рамо, приближил се до сър Паломид и му рекъл тъй:
— Тук наблизо ви чака един рицар, който ви изпраща четири копия и ви моли, в името на дамата ви, да изберете половината от тях и да се сражавате с него на полето.
— Известете му — рекъл Паломид, — че не ще му откажа.
И когато сър Галахалт узнал за това, заръчал на Паломид тозчас да се приготви за битката. И тъй, кралица Гуиневир, Високородния принц и сър Ланселот се настанали под сенника, за да отсъдят кому принадлежи победата в двубоя между тези двама рицари.
Тогава сър Паломид и непознатият рицар се втурнали настървено един срещу друг и се сблъскали с такава сила, че копията се прекършили в ръцете им. Взел начаса всеки от тях тежко копие, ала и този път ги строшили на парчета. Сетне грабнали още по-тежки копия и най-подир рицарят повалил сър Паломид наземи заедно с коня му. И тъкмо непознатият рицар понечил да прегази противника си, конят му се спънал и паднал върху Паломид. Тогава двамата изтеглили мечове и се били с чудна ярост дълго време.
Най-подир Високородния принц и сър Ланселот рекли, че не са виждали други двама рицари да се сражават тъй храбро като тях. Ала накрая непознатият рицар удвоил ударите си и принудил Паломид да отстъпи. Тозчас Високородния принц викнал: „Стига“ — и те се прибрали в покоите си.
И като свалили там доспехите му, разбрали, че рицарят е благородният сър Ламорак. Щом узнал това, сър Ланселот твърде се зарадвал, защото от всички славни воини на света след сър Тристан най-много обичал него. И тогава кралица Гуиневир го похвалила, а също и другите храбри рицари го похвалили, освен братята на сър Гауейн. После кралица Гуиневир рекла на сър Ланселот:
— Сър, моля ви да не влизате вече в двубой, а ако влизате, да не се сражавате с никой рицар от рода на крал Артур.
И той й дал дума, че ще изпълни заръката.