Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 4
Как сър Борс дошъл при лейди Елейн и видял Галахад и как го хранили от Светия граал
И случило се по волята на съдбата, че сър Борс де Ганис, който бил племенник на сър Ланселот, минал по този мост. И тогава сър Бромел и сър Борс се сражавали и сър Борс нанесъл на сър Бромел такъв силен удар, че го повалил през задницата на коня му.
Ала сър Бромел бил твърде могъщ рицар и тозчас изтеглил меча си и вдигнал щит, готов за бой. Скочил в миг сър Борс от коня и двамата се хвърлили напред, та започнали тежка битка. И дълго се сражавали те, додето най-подир сър Бромел рухнал на земята и сър Борс посегнал да му свали шлема и да го погуби. Тогава сър Бромел се предал и помолил за милост.
— Ще пощадя живота ти при следното условие — рекъл сър Борс. — На идната Петдесетница ще се явиш при сър Ланселот и ще му се предадеш като страхливец.
— Ще го сторя — рекъл сър Бромел и се заклел над кръста на меча си.
Сетне сър Борс го оставил да си иде, а сам препуснал при крал Пелес, който бил в Корбин. И когато кралят и дъщеря му Елейн разбрали, че сър Борс е племенник на сър Ланселот от Езерото, посрещнали го най-радушно. Тогава лейди Елейн рекла:
— Чудим се къде ли е сър Ланселот, защото само един път дойде тук и повече не го видяхме.
— Не се чудете — рекъл сър Борс, — защото от половин година той е затворен в тъмница от кралица Морган Вълшебницата, сестрата на крал Артур.
— Уви — рекла лейди Елейн, — каква скръб ми причинява това!
А сър Борс все гледал детенцето в ръцете й и все си казвал, че то много прилича на сър Ланселот.
— Трябва да знаете — рекла Елейн, — че това дете заченах от него.
И като чул това, сър Борс заплакал от радост и се помолил на Бога детето да стане силен рицар като баща си.
Тогава долетяла бяла гълъбица и тя носела в човката си малка златна кадилница и в миг на трапезата се появили всякакви ястия и пития. Сетне дошла и девицата, що носела Светия граал, и рекла с висок глас:
— Трябва да знаете, сър Борс, че това дете е Галахад, който ще седне на Гибелния стол и ще заслужи с делата си Светия граал, и той ще бъде рицар, далеч по-славен от баща си, сър Ланселот от Езерото.
После те коленичили и се помолили и в стаята се разнесъл такъв аромат, сякаш всички благоухания на света били събрани там. И когато гълъбицата отлетяла, девицата начаса изчезнала заедно със Светия граал, както била дошла.
— Сър — рекъл сър Борс на крал Пелес, — този замък може да се нарече Замъка на приключенията, защото тук стават твърде чудни неща.
— Истина е — рекъл кралят. — С право този замък може да бъде наречен място на приключения, тъй като малцина рицари, що идват тук, си отиват с чест и слава. Колкото и да е храбър един рицар, само тук силата му бива изпитана достойно. Неотдавна благородният рицар сър Гауейн не си отиде оттук покрит със слава. Защото ще ви кажа — продължил крал Пелес, — че никой рицар не може да спечели почести тук, ако самият той не е почтен и добродетелен, ако не обича Бога и не се бои от него, инак тук слава не ще спечели, колкото и да е силен.
— Твърде чудно е това, което разказвате за тази страна и за приключенията, дето стават тук — рекъл сър Борс. — Затова искам да пренощувам в замъка ви.
— Съветвам ви да не правите това — рекъл крал Пелес, — тъй като едва ли ще избегнете позора.
— Готов съм да срещна всяко приключение, което случаят ми предложи — рекъл сър Борс.
— Тогава — рекъл кралят — съветвам ви да се изповядате.
— Колкото до това — рекъл сър Борс, — на драго сърце ще се очистя от греховете си.
И тъй, изповядали сър Борс и пред всички жени той бил целомъдрен освен пред една и тя била дъщерята на крал Брандегорис и заченала от него син на име Хелин. Освен пред нея сър Борс бил чист и непорочен.
Сетне завели сър Борс в богати и просторни покои с множество затворени врати. И когато сър Борс съгледал всички тези врати, наредил на слугите си да излязат, тъй като не желаел никой да остане при него. Ала сър Борс отказал да свали въоръжението си и така си легнал в постелята.
И тозчас видял светлина, а сред нея здраво и дълго копие, насочено право към него, и на сър Борс се сторило, че върхът на копието блести като факел. И преди да се съвземе от изумлението си, върхът на копието го пронизал и отворил люта рана една педя надълбоко в рамото на сър Борс, та той паднал в постелята от болка.
И ето че в миг се явил пред него рицар с щит на рамо и меч в ръка и рекъл на сър Борс:
— Стани, рицарю, и се сражавай с мен.
— Тежко съм ранен — рекъл сър Борс, — ала не ще ти откажа.
Тогава сър Борс се изправил и вдигнал щит и те дълго и свирепо се сражавали. Най-после сър Борс отблъснал рицаря назад и той отстъпил към една врата и минал през нея в други покои и си почивал там дълго време. След като си отдъхнал, излязъл пак бодър и захванал отново лют и свиреп бой със сър Борс.