Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 6
Как сър Ланселот бил посрещнат от дъщерята на крал Багдемагус и как се оплакал на баща й
Щом сър Ланселот влязъл в двора на манастира, дъщерята на крал Багдемагус чула тежък конски тропот по плочите. Тогаз тя станала и отишла до един прозорец и като видяла сър Ланселот, тозчас наредила на слугите да поемат коня му и да го заведат в конюшня. А него пък въвели в хубава стая и му помогнали да свали доспехите си. Тогаз дамата му изпратила да се загърне в дълга мантия, а скоро и сама отишла при него. И посрещнала тя сър Ланселот най-любезно и рекла, че от всички рицари на света той е най-добре дошъл при нея.
После, без никакво бавене, изпратила хора да повикат баща й Багдемагус, който бил на дванайсет мили от манастира, и преди да се мръкне, той пристигнал заедно с дружина рицари. И когато кралят слязъл от коня си, отишъл право в стаята на сър Ланселот и намерил там дъщеря си. И тогаз кралят прегърнал сър Ланселот и двамата от все сърце се радвали един на друг.
След туй сър Ланселот горко се оплакал и разказал на краля как бил измамен и как брат му, сър Лионел, се отделил от него незнайно накъде, и как дъщеря му го спасила от тъмницата.
— Затова, додето съм жив, ще служа на нея и на целия й род.
— Мога ли тогава да разчитам на помощта ви идущия вторник? — запитал крал Багдемагус.
— Да, сър — отвърнал сър Ланселот, — не ще ви изневеря, понеже тъй обещах на моята господарка, дъщеря ви. Ала кажете ми, сър, кои рицари на моя господар крал Артур бяха с краля на Северна Галия?
И кралят рекъл:
— Бяха сър Мадор де ла Порт, сър Мордред и сър Гахалантин — те надвиха моите рицари, защото срещу тях тримата нито аз, нито рицарите ми можахме да устоим.
— Сър — рекъл сър Ланселот, — тъй като чух, че турнирът ще се състои на три мили от този манастир, изпратете ми трима свои верни рицари и погрижете се всеки от тримата да носи бял щит, и дайте им един и за мен и да няма на щитовете никакви изображения. Ще изскочим ние четиримата от една горичка помежду двете сражаващи се дружини, ще се втурнем срещу враговете и люто ще ги сразим, както съумеем. Само тъй няма да разберат кой съм.
И тъй, починали си те тази нощ, случило се, че денят бил неделя, а сетне кралят си заминал и изпратил на сър Ланселот трима рицари с четири бели щита. И като дошъл уреченият ден, те се скрили в една китна горичка край мястото, дето щял да стане турнирът. И там били издигнати широки сенници и ложи, от които лордове и дами да гледат битката и да раздават наградите.
Тогаз излязъл на полесражението кралят на Северна Галия със сто и шейсет воини. И по-настрана застанали тримата рицари на Артур. Сетне дошъл на полесражението крал Багдемагус с осемдесет воини. И тъй, затъкнали те копия на седлата и връхлетели стремително едни срещу други, та още при първия сблъсък паднали убити двайсет воини от дружината на крал Багдемагус и шестима от воините на краля на Северна Галия, та дружината на крал Багдемагус била отблъсната далеч назад.