Томас Малори
Смъртта на Артур (474)

Глава 5

Как сър Ланселот отишъл при сър Борс и му разказал за случилото се, каква беда го сполетяла и как се спасил

Когато сър Борс видял сър Ланселот, зарадвал се повече от всякога, че се е върнал.

— Милостиви Иисусе Христе — рекъл сър Ланселот, — защо сте въоръжен? Какво значи това?

— Сър — рекъл сър Борс, — след като вие тръгнахте оттук, ние, всички ваши роднини и доброжелатели, бяхме споходени от ужасен сън, та някои скочиха голи от постелята, а други още насън грабнаха меч в ръка, затуй помислихме, че тежка беда ви грози, и решихме, че са ви пленили чрез някаква измама, та начаса се въоръжихме, за да помогнем при нужда.

— Любезни ми племеннико — рекъл сър Ланселот на сър Борс, — трябва всички да знаете, че тази нощ ме заплашваше по-голяма опасност, отколкото кога да е през живота ми, и все пак се спасих. — И той им разказал какво и как се случило, тъй както вече го чухте, и рекъл: — И затуй, другари мои, моля ви да бъдете смели и да ме подкрепите в този тежък час, защото ни чака война.

— Сър — рекъл сър Борс, — с готовност ще приемем участта, що Бог ни отреди. С вас сме видели много добро и сме спечелили голяма слава, затуй ще посрещнем с вас и злото, тъй както посрещнахме доброто.

— И затова — рекли всички тези храбри рицари — не унивайте, тъй като няма под слънцето рицари, на които не можем да сторим толкова зло, колкото те на нас. Затуй недейте се отчайва, а ние ще съберем всички, които ни обичат и които ние обичаме, и каквото поискате да направим, ще бъде направено. Знайте, сър Ланселот, че ще приемем с вас и скърбите, и радостта.

— Сполай ви за утехата — рекъл сър Ланселот, — която ми донесохте в моята тежка беда, любезни племеннико. Дълбоко съм ви признателен. Ала, любезни ми племеннико, ето какво желая да сторите колкото може по-скоро, преди да настъпи денят: моля ви да навестите всички онези, що са в двора на краля, и да узнаете кои ще бъдат на моя страна и кои не, защото дойде време да изпитам кои са мои приятели и кои — врагове.

— Сър — отвърнал сър Борс, — ще се постарая, преди да удари седем часът сутринта, да разбера кои от онези, що са тук, ще бъдат на ваша страна.

Тогава сър Борс призовал при себе си сър Лионел, сър Ектор де Марис, сър Бламор де Ганис, сър Блеоберис де Ганис, сър Гахалантин, сър Галиходин, сър Галихуд, сър Мендук, сър Вилиар Храбри, сър Хеб Славни, сър Лавейн, сър Урий Унгарски, сър Неровенс и сър Пленориус (тези двамата били посветени в рицарство от сър Ланселот, а втория той победил на един мост, затуй те се заклели никога да не се обърнат против него), Хари Син на Езерото, сър Селис от Гибелната кула, сър Мелиас Островни, сър Белингер Жестоки, син на Ализандер Сирака, чиято майка била Алис Красивата поклонница, сродница на сър Ланселот, и за-: туй той също застанал на негова страна. Присъединили се към сър Ланселот и сър Паломид, и брат му сър Сафер, сър Клегис, сър Садок, сър Динас и сър Кларус Клермонтски. Така тези двайсет и четирима рицари се събрали, въоръжили се, яхнали конете и дали дума на сър Ланселот да изпълнят волята му. По-късно се присъединили към тях още осемнайсет рицари, повечето от Северен Уелс и Корнуол, от почит към паметта на сър Ламорак и сър Тристан.

— Лордове — рекъл сър Ланселот, — трябва да знаете, че откакто съм в тези земи, винаги съм бил верен на моя господар крал Артур и на моята господарка кралица Гуиневир и съм им служил според силите си. Ала тази нощ кралицата ме повика да разговаря с мен и там чрез измама, макар да не обвинявам самата нея, едва не бях убит, но с божията помощ успях да се избавя от това коварство и предателство. — После благородният рицар сър Ланселот им разправил в каква беда изпаднал в покоите на кралицата и как и по какъв начин успял да се спаси. Сетне рекъл: — Поради всичко туй трябва да знаете, любезни лордове, че сега мен и всички от рода ми ни чака война. И тъй като тази нощ убих онези рицари, между тях сър Агравейн, брата на сър Гауейн, и поне дванайсет негови другари, сигурен съм, че ни чака война на живот и смърт, защото тези рицари са били изпратени от крал Артур да ме заловят предателски. Затова кралят в своята ярост и злоба ще осъди кралицата на изгаряне, а аз няма да допусна тя да бъде изгорена заради мен. Ако ми дадат право да бъда изслушан и разбран, аз ще се сражавам за честта на кралицата и ще докажа, че тя е вярна съпруга на своя господар. Ала боя се, че кралят в своя гняв не ще ме изслуша, за да ми позволи да я защитя в бой.