Томас Малори
Смъртта на Артур (501)

Глава 10

Как сър Ланселот отишъл в светата обител, дето бил кентърбърийският епископ, и как сложил монашеско расо

— Ала щом като вашите помисли са насочени другаде, уверявам ви и се заклевам, че ще се отдам на покаяние и на молитва до края на живота си, стига да се намери някои отшелник, сив или бял^[1], който да се съгласи да ме приеме. Затова, повелителко моя, моля ви, целунете ме за последен път.

— Не — рекла кралицата, — никога не ще сторя това, а и вие се въздържайте от подобни дела.

И с тези думи двамата се разделили. Ала и най-коравосърдечният човек би заплакал при вида на тяхната скръб. И дълго ридали те и стенали, сякаш пронизвани от копия, и на няколко пъти губели свяст, та най-подир дамите отнесли кралицата в килията й. А след като се съвзел, сър Ланселот яхнал коня си и цял ден и нощ препускал през една гора и горко плакал.

Най-подир съгледал пред себе си отшелническа обител и параклис между две стръмни скали. И чул звънче, което призовавало за молитва. Тогава се приближил, слязъл от коня, вързал го за портата и изслушал литургията. А този, що извършвал богослужението, бил кентърбърийският епископ.

И както епископът, така и сър Бедивер познали сър Ланселот и тримата дълго разговаряли след литургията. А когато сър Бедивер разказал всичко от начало до край, сърцето на сър Ланселот едва не се пръснало от мъка и той вдигнал ръце и рекъл:

— Уви, кой може да се довери на този свят!

Сетне коленичил и поискал епископът да го изповяда и да опрости греховете му. После го помолил да го приеме в светото братство. Тогава епископът рекъл:

— На драго сърце.

И надянал на сър Ланселот монашеско расо и там той служил Богу денем и нощем в пост и молитва.

А голямото войнство дълго чакало в Доувър. Най-подир сър Лионел взел със себе си петнайсет лордове и поел към Лондон да търси сър Ланселот. Там сър Лионел бил убит, а с него и много от хората му. Тогава сър Борс де Ганис изпратил голямото войнство да се върне у дома. А сам сър Борс, сър Ектор де Марис, сър Бламор, сър Блеоберис и още мнозина от сродниците на сър Ланселот тръгнали надлъж и нашир из Англия да търсят сър Ланселот. И ето че по волята на случая сър Борс стигнал до параклиса, дето бил сър Ланселот. И чул той едно звънче да зове за молитва, слязъл начаса от коня и изслушал литургията. И след като службата свършила, епископът, сър Ланселот и сър Бедивер отишли при сър Борс. И когато сър Борс видял сър Ланселот в тези одежди, помолил епископа да позволи и нему да носи същите. И му надянали монашеско расо и той останал да живее там в пост и молитва.

А преди да измине половин година, дошли сър Галихуд, сър Галиходин, сър Бламор, сър Блеоберис, сър Вилиар, сър Кларус и сър Гахалантин. И всички тези седем благородни рицари се спрели там и като видели, че сър Ланселот се е отдал на свят живот, не пожелали да си отидат, а също приели монашеството. Така прекарали те в сурово покаяние шест години. След това сър Ланселот бил ръкоположен за свещеник от епископа и дванайсет месеца служил литургия. А всички други рицари четели свещени книги, помагали в песнопението, биели камбаните и извършвали смирено множество скромни служби. А конете им скитали на воля, защото те нехаели за земни блага^[2] и като гледали как сър Ланселот за покаяние се отдава на пост и молитва, с радост понасяли всякакви лишения, защото виждали най-благородния рицар на света да живее в такова въздържание, че непрекъснато слабеел и отпадал.

Тогава една нощ в съня на сър Ланселот се явило видение, заръчало му за изкупление на греховете да иде начаса в Амзбъри и рекло:

— Когато стигнеш там, ще намериш кралица Гуиневир мъртва. Затуй вземи със себе си своите другари, пригответе носилка на коне и донесете тук тялото й, за да го погребете при нейния съпруг, благородния крал Артур.

И това видение се явило на сър Ланселот три пъти през тази нощ.