Томас Малори
Смъртта на Артур (284)

Глава 45

За четвъртия ден и за безчет славни бойни подвизи

Тук започва разказът за четвъртия ден на турнира. Излезли тогава на полесражението Краля със стоте рицари и рицарите от Северен Уелс, херцог Чаленс Кларански и крал Марсил Помитенски, дошъл още Сафер, братът на Паломид, донесъл вести за майка му и рекъл: — Името на тоз, който ни оскърби, бе граф Де ла Планш — тъй го обвинил той пред краля — и знайте, че той нападна земите на баща ни и майка ни и аз го убих в честен бой.

Сетне те отишли на полесражението, а с тях тръгнала и девицата. Излезли тогава насреща им сър Блеоберис де Ганис и сър Ектор де Марис. И сър Паломид се сражавал със сър Блеоберис и всеки от двамата повалил другия от коня. Същото се случило със сър Сафер и сър Ектор, та най-подир и четиримата продължили боя пешком с мечове.

После дошъл сър Ламорак, сражавал се с Краля със стоте рицари и го преметнал през задницата на коня му. Същото сторил и с краля на Северен Уелс, а сетне повалил и крал Марсил. И тъй, без да спира, повалил с копие и с меча си трийсет рицари.

Когато херцог Чаленс видял какви славни подвизи върши сър Ламорак, решил, че е позорно и той да се впуска в бой с него, и заръчал на всички рицари под страх от смъртно наказание да не се докосват до сър Ламорак, защото щяло да бъде позор за цялото рицарство, ако отнемат славата на този храбър рицар.

Сетне двамата крале събрали хората си и всички заедно се хвърлили срещу сър Ламорак. Ала той не отстъпил, а препускал на вси страни, удрял наляво и надясно и смъкнал много шлемове, та Високородния принц и кралица Гуиневир казали, че не са виждали до този ден друг рицар да извърши такива подвизи на кон.

— Уви — рекъл Ланселот на крал Багдемагус, — трябва да се въоръжа и да помогна на сър Ламорак.

— Ще дойда с вас — рекъл крал Багдемагус.

И когато двамата яхнали конете, намерили сър Ламорак сред трийсет рицари, ала едва успявал някой от тях да го достигне с удар и той му отвръщал с още по-силен. Хвърлил се в миг сър Ланселот сред множеството и повалил сър Мадор де ла Порт. И с дръжката на същото копие повалил не един и двама рицари. И крал Багдемагус също нанасял отлични удари наляво и надясно. И тогава тримата крале се обърнали и избягали.

Тозчас сър Галахалт дал знак да тръбят края на битката и вестителите обявили, че първенството се дава на сър Ламорак.

И през цялото туй време Паломид, сър Блеоберис, сър Сафер и сър Ектор се сражавали с мечове, защото нивга преди не се били срещали четирима рицари с такива равни сили. Ала най-подир те се разделили, прибрали се в покоите, свалили въоръжението си и се отправили на големия пир.

А когато сър Ламорак отишъл в двора, кралица Гуиневир го прегърнала и рекла:

— Сър, добре се сражавахте днес.

После дошъл Високородния принц и много му се радвал, а Динадан плакал от радост. Ала радостта на сър Ланселот за подвизите на сър Ламорак никакви думи не могат да изкажат.

Сетне всички се оттеглили да почиват, а на сутринта Високородния принц пак призовал с рог рицарите на полесражението.