Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Книга осма

Глава 1

Как се родил сър Тристан Лионски[1] и как майка му умряла при раждането и затова го нарекли Тристан

 

Живял в онези дни крал на име Мелиодас, владетел и крал на страната Лион и един от най-достойните рицари, каквито светът е виждал. И случило се, че този Мелиодас се венчал за сестрата на крал Марк от Корнуол, а тя се казвала Елизабет и се славела с добър нрав и красота.

И по туй време властвал крал Артур и бил господар на цяла Англия, Уелс и Шотландия и безчет други кралства. Имало наистина още много, крале, владетели на тамошните земи, ала те всички били васали на крал Артур — в Уелс имало двама крале, а на север имало много, в Корнуол и на запад имало двама крале, също и в Ирландия имало двама или трима, ала всички били зависими от крал Артур. А под неговата власт били също и кралят на Франция, кралят на Бретан и всички кралства чак до Рим.

И когато този Мелиодас заживял със съпругата си, в скоро време тя заченала дете и тъй като била жена кротка и блага и много обичала съпруга си, а и той нея, голяма радост изпълнила сърцата и на двама им.

Имало в онези земи тогава и една дама, която от дълго време обичала крал Мелиодас, ала с никакви средства не могла да спечели любовта му. И сторила тя накрая тъй, че един ден, когато крал Мелиодас бил на лов, а той много обичал лова, го омагьосала с вълшебствата си и той се спуснал сам да гони един елен, додето най-подир стигнал стар замък и там бил пленен от дамата, която го обичала.

И когато Елизабет, жената на крал Мелиодас, видяла, че съпруга й го няма, почти изгубила ума си от тревога, та макар да носела тежък плод в утробата, взела със себе си една благородна дама и хукнала из гората да го търси. Ала като навлязла навътре в гората, не могла да върви по-нататък, понеже започнали родилните й мъки. И нечовешки били нейните страдания, макар благородната дама да й помагала според силите си. И сторила чудо нашата небесна майка, та най-подир тя родила с големи болки детето си, ала толкоз била премръзнала поради липсата на грижи, че смъртен студ я пронизал до кости и трябвало да умре и да си иде от този свят, та опасение нямало.

И когато кралица Елизабет разбрала, че няма за нея спасение, горко заридала и рекла на дамата:

— Когато видиш моя господар, крал Мелиодас, предай му поклон от мен и му кажи какви мъки изтърпях тук от любов към него и как трябва да умра поради липса на добри грижи. И открий му също колко ми е жал да си ида от този свят и да се разделя с него, затова нека да се моли за душата ми. А сега дай ми да видя детенцето си, заради което ме сполетя тази голяма скръб.

И като го видяла, рекла:

— Ах, мой малки сине, ти погуби майка си и затова мисля, че щом тъй млад стана убиец, сигурно ще бъдеш храбър мъж, като пораснеш. И понеже ще умра от раждането му, моля те, благороднице, кажи на моя господар, крал Мелиодас, да го кръсти Тристан, което ще рече „тъжно раждане“.

И е тези думи кралицата издъхнала и умряла. Тогава благородната дама я положила под сянката на едно голямо дърво и загърнала детето както могла, за да не се простуди.

Скоро дошли васалите да търсят кралицата и като видели, че е мъртва, помислили, че и кралят е загинал.

Бележки

[1] Тристан Лионски — за родината на Тристан се водят спорове, тъй като в Западна Англия, Уелс, Корнуол и Шотландия има много места, чиито стари имена съдържат елемента „лион“ — Leonais, Loonais, Loenes и пр., — и народното въображение ги отъждествява с приказната родина на Тристан — страната Lyoness. Приетото тук негово прозвище Лионски няма следователно нищо общо с френския град Лион. Тълкуването на собственото му име, Тристан, като „тъжно раждане“, „роден в скръб“ вероятно почива на по-късна етимология, явила се във френските романи и основаваща се на френската дума „triste“ — „тъжен“. В действителност името е вероятно много по-старо и е от келтски произход — Drostan, Drystan. Самият сюжет за Тристан, Хубавата Изолда и крал Марк се корени в келтския фолклор.

Макар историята за Тристан, Изолда и крал Марк да заема голямо място в рицарските романи, както и в книгата на Малори, тя не е тясно свързана с основния мотив — Кръглата маса, упадъка на това рицарско братство и смъртта на Артур.