Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 28
Как сър Тристан бил ранен, за войната против крал Марк и как сър Тристан обещал да го избави
Сега да се върнем отново при сър Тристан и крал Марк. Случило се, че като се сражавал на един турнир, сър Тристан бил люто ранен и с копие, и с меч, ала въпреки това все той печелел първенството. Сетне, за да си отпочине, отишъл при един добър рицар, който живеел в замъка си в Корнуол и се наричал сър Динас Сенешала.
Тогава, за зла чест, дошли от Саксония[1] страховито множество воини в безчетни пълчища и слезли на брега близо до замъка Тинтагил и техен предводител бил храбрият воин Елиас.
И като разбрал крал Марк, че врагове са нахлули в земите му, дълбоко се опечалил и разтревожил, защото никак не желаел да моли за помощ сър Тристан, когото смъртно мразел. Тогава събрал съветниците си и те дълго мислили и претегляли злините, които щял да им причини могъщият неприятел, и най-сетне решили всички заедно и рекли на крал Марк тъй:
— Сър, знайте, че трябва да потърсите подкрепа от славния рицар сър Тристан, инак никога не ще ги победим, тъй като само той може да се сражава с успех срещу тях, а без него, все едно че ще гребем срещу течението.
— Тъй да бъде — рекъл крал Марк, — ще последвам съвета ви.
И макар никак да не му се искало, принуден бил да моли сър Тристан за подкрепа. Тогава, без да се бави, пратил вестители да го призоват в двора. И като научил сър Тристан, че крал Марк го вика, яхнал млад жребец и препуснал натам. И не след дълго застанал пред краля, а той му рекъл:
— Любезни племеннико сър Тристан, чуй защо те повиках: нахлуха в земите ми нашите врагове от Саксония и вече са твърде наблизо, затуй трябва да се сражаваме с тях незабавно и без отлагане, инак ще опустошат страната ни.
— Сър — отвърнал сър Тристан, — трябва да знаете, че съм готов да ви служа с всички сили. Ала знайте също и това, сър, че осем дни не бива да нося оръжие, тъй като раните ми още не са заздравели. А след това ще сторя каквото мога.
— Да бъде според волята ви — отвърнал крал Марк, — идете, починете си и съберете сили, а аз ще изляза да срещна саксонците с цялото си войнство.
И тъй, скоро кралят потеглил към Тинтагил, а сър Тристан отишъл да си лекува раните. И събрал кралят голямо войнство и го разделил на три дружини — първата дружина водел сър Динас Сенешала, сър Андред водел втората, а сър Аргиус от рода на крал Марк — третата. А саксонците имали три големи войски и безчет изпитани бойци.
И тъй, по съвета на рицарите си крал Марк излязъл да срещне неприятеля край стените на крепостта Тинтагил. Тогава храбрият рицар сър Динас препуснал напред и убил със собствените си ръце двама рицари. Сетне се започнала люта битка и много копия се прекършили, много мечове се строшили и много храбри рицари погинали. А сър Динас Сенешала все бил пръв сред воините на крал Марк. Така продължило сражението дълго време и безброй жертви били дадени, ала най-подир крал Марк и сър Динас волю-неволю трябвало да се оттеглят в крепостта Тинтагил, тъй като загубили много воини. А саксонците ги следвали по петите, та десет от тях се промъкнали зад портите, а четирима други били убити при спускането на подвижната решетка.
Тогава крал Марк проводил при сър Тристан един слуга да му съобщи колко жертви са дадени. А той пратил слугата обратно при краля и му поръчал:
— Кажи на крал Марк, че ще дойда веднага щом укрепнат силите ми, защото сега още не мога да му бъда полезен.
Този отговор получил крал Марк.
Дошъл тогава Елиас, поискал от краля да предаде крепостта и му рекъл:
— Сам виждате, че не ще я удържите още дълго.
— Сър Елиас — отвърнал кралят, — ще предам крепостта, ако в скоро време не получа подкрепа.
И крал Марк пак изпратил хора да викат сър Тристан на помощ. Ала този път сър Тристан бил вече оздравял и като взел със себе си десет храбри Артурови рицари, потеглил с тях към Тинтагил.
И щом наближил и видял огромното саксонско войнство, слисал се и се смаял. Тогава сър Тристан се промъкнал скришом през гората и край рововете и стигнал пред портите на крепостта. Ала тъкмо преди да влезе вътре, съгледал го един рицар и се хвърлил насреща му, и тозчас сър Тристан го повалил мъртъв наземи, а сетне сторил същото с още трима. И всеки един от десетте рицари убил по един воин. И така сър Тристан влязъл в крепостта Тинтагил. И като разбрал крал Марк, че сър Тристан е дошъл, твърде се зарадвал, а с него й цялото му войнство и всички ликували безмерно.