Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 35
Как сър Паломид стигнал в замъка, дето бил сър Тристан, и как сър Ланселот и десет рицари тръгнали да търсят сър Тристан
И като излязъл от водата, свалил доспехите си, седнал на брега и заридал и заплакал като обезумял. Тогаз край сър Паломид минала една девица, изпратена от сър Гауейн и брат му при сър Мордред, който лежал болен в дома на стария рицар, дето бил и сър Тристан, защото, както се разказва във френската книга, сър Персид бил ранил сър Мордред десет дни по-рано. И ако не били сър Гауейн и брат му, сър Персид щял да убие сър Мордред. И тъй, девицата спряла до сър Паломид и те си разменили няколко думи, неприятни и за двама им. Сетне девицата продължила по пътя си, додето най-подир стигнала до дома на стария рицар и там му разказала, че случайно срещнала най-безумния рицар, когото била виждала през живота си.
— Какъв знак имаше на щита му? — запитал сър Тристан.
— Беше на черни и бели черти — рекла девицата.
— Аха — рекъл сър Тристан, — това е бил храбрият рицар сър Паломид. Познавам го добре, защото е един от най-славните рицари в кралството.
Тогава старият рицар яхнал един жребец и отишъл да търси сър Паломид и като го намерил, довел го в имението си. И сър Тристан познал сър Паломид, ала нищо не рекъл. По туй време сър Тристан вече не лежал на постеля и раните му били заздравели. И колкото пъти сър Паломид видел сър Тристан, гледал го някак озадачено и все му се струвало, че го е виждал и по-рано. И все повтарял той на сър Динадан:
— Ако някога срещна сър Тристан, не ще се отърве жив от ръцете ми.
— Чудя се — отвърнал сър Динадан, — че така се хвалите зад гърба на сър Тристан. Неотдавна той ви беше в ръцете и вие бяхте в неговите — защо не го задържахте тогава? Аз самият два-три пъти видях как се опозорихте в бой със сър Тристан.
Тогава сър Паломид се засрамил.
Нека сега да ги оставим за малко в стария замък на стария рицар сър Дарас и да разкажем за крал Артур, който рекъл на сър Ланселот:
— Ако не бяхте вие, нямаше да изгубим сър Тристан, защото той беше тук, додето вие излязохте да се сражавате с него, ала срещата ви бе в лош час.
— Господарю Артур — отвърнал Ланселот, — вие ме обвинявате, че съм причина, дето той си отиде. Ала Бог ми е свидетел — това се случи против волята ми. И знайте, че когато мъже се срещат в лют бой, случва се да ранят не само врагове, но и приятели. И, господарю, трябва да разберете, че сър Тристан е воин, когото не искам да оскърбя, понеже той е сторил за мен повече, отколкото аз съм сторил досега за него. — После сър Ланселот накарал да донесат една Библия и рекъл: — Ето тук сме десет рицари и всички се заклеваме над тази Библия, че цяла година няма да прекараме две нощи на едно и също място, додето не намерим сър Тристан. А колкото за мен, заклевам ви се над тази Библия, че доброволно или насила ще го доведа във вашия двор или ще умра.
И имената на тези десет рицари, които се заели да го търсят, били както следва: на първо място сър Ланселот, после сър Ектор де Марис, сър Борс де Ганис, сър Блеоберис, сър Бламор де Ганис, сър Лукан Иконома, сър Юуейн, сър Галихуд, Лионел и Галиходин.
И тъй, тези десет благородни рицари потеглили от двора на крал Артур и яздили заедно, додето стигнали един кръстопът, който водел в четири посоки. И там дружината им се разделила на четири групи и всички тръгнали да търсят сър Тристан.
И ето че, както яздел, сър Ланселот случайно срещнал дамата Брагуейн, която била изпратена в тези земи да търси сър Тристан, и тя препускала толкоз бързо, колкото сили имало кончето й. Като я срещнал, сър Ланселот я запитал защо препуска така.
— Ах, благородни рицарю — рекла дамата Брагуейн, — бягам да се спася, защото сър Брюнис Безмилостни ме гони да ме убие.
— Стойте до мен — рекъл сър Ланселот.
И когато не след дълго сър Брюнис Безмилостни ги настигнал, сър Ланселот му викнал:
— Коварни рицарю и убиецо на дами и девици, последният ти час настъпи!
Тогава сър Брюнис Безмилостни видял щита на сър Ланселот и го познал, защото по това време той вече не носел щита на Корнуол, а собствения си. И тозчас сър Брюнис Безмилостни побягнал и сър Ланселот препуснал подире му. Ала сър Брюнис имал такъв добър кон, че щом искал да избяга от някого, успявал да го стори, а ако пък искал да спре, можел да стори и това.
И тъй, сър Ланселот се върнал при дамата Брагуейн и тя му благодарила за добрината.