Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 35

Как сър Паломид стигнал в замъка, дето бил сър Тристан, и как сър Ланселот и десет рицари тръгнали да търсят сър Тристан

И като излязъл от водата, свалил доспехите си, седнал на брега и заридал и заплакал като обезумял. Тогаз край сър Паломид минала една девица, изпратена от сър Гауейн и брат му при сър Мордред, който лежал болен в дома на стария рицар, дето бил и сър Тристан, защото, както се разказва във френската книга, сър Персид бил ранил сър Мордред десет дни по-рано. И ако не били сър Гауейн и брат му, сър Персид щял да убие сър Мордред. И тъй, девицата спряла до сър Паломид и те си разменили няколко думи, неприятни и за двама им. Сетне девицата продължила по пътя си, додето най-подир стигнала до дома на стария рицар и там му разказала, че случайно срещнала най-безумния рицар, когото била виждала през живота си.

— Какъв знак имаше на щита му? — запитал сър Тристан.

— Беше на черни и бели черти — рекла девицата.

— Аха — рекъл сър Тристан, — това е бил храбрият рицар сър Паломид. Познавам го добре, защото е един от най-славните рицари в кралството.

Тогава старият рицар яхнал един жребец и отишъл да търси сър Паломид и като го намерил, довел го в имението си. И сър Тристан познал сър Паломид, ала нищо не рекъл. По туй време сър Тристан вече не лежал на постеля и раните му били заздравели. И колкото пъти сър Паломид видел сър Тристан, гледал го някак озадачено и все му се струвало, че го е виждал и по-рано. И все повтарял той на сър Динадан:

— Ако някога срещна сър Тристан, не ще се отърве жив от ръцете ми.

— Чудя се — отвърнал сър Динадан, — че така се хвалите зад гърба на сър Тристан. Неотдавна той ви беше в ръцете и вие бяхте в неговите — защо не го задържахте тогава? Аз самият два-три пъти видях как се опозорихте в бой със сър Тристан.

Тогава сър Паломид се засрамил.

Нека сега да ги оставим за малко в стария замък на стария рицар сър Дарас и да разкажем за крал Артур, който рекъл на сър Ланселот:

— Ако не бяхте вие, нямаше да изгубим сър Тристан, защото той беше тук, додето вие излязохте да се сражавате с него, ала срещата ви бе в лош час.

— Господарю Артур — отвърнал Ланселот, — вие ме обвинявате, че съм причина, дето той си отиде. Ала Бог ми е свидетел — това се случи против волята ми. И знайте, че когато мъже се срещат в лют бой, случва се да ранят не само врагове, но и приятели. И, господарю, трябва да разберете, че сър Тристан е воин, когото не искам да оскърбя, понеже той е сторил за мен повече, отколкото аз съм сторил досега за него. — После сър Ланселот накарал да донесат една Библия и рекъл: — Ето тук сме десет рицари и всички се заклеваме над тази Библия, че цяла година няма да прекараме две нощи на едно и също място, додето не намерим сър Тристан. А колкото за мен, заклевам ви се над тази Библия, че доброволно или насила ще го доведа във вашия двор или ще умра.

И имената на тези десет рицари, които се заели да го търсят, били както следва: на първо място сър Ланселот, после сър Ектор де Марис, сър Борс де Ганис, сър Блеоберис, сър Бламор де Ганис, сър Лукан Иконома, сър Юуейн, сър Галихуд, Лионел и Галиходин.

И тъй, тези десет благородни рицари потеглили от двора на крал Артур и яздили заедно, додето стигнали един кръстопът, който водел в четири посоки. И там дружината им се разделила на четири групи и всички тръгнали да търсят сър Тристан.

И ето че, както яздел, сър Ланселот случайно срещнал дамата Брагуейн, която била изпратена в тези земи да търси сър Тристан, и тя препускала толкоз бързо, колкото сили имало кончето й. Като я срещнал, сър Ланселот я запитал защо препуска така.

— Ах, благородни рицарю — рекла дамата Брагуейн, — бягам да се спася, защото сър Брюнис Безмилостни ме гони да ме убие.

— Стойте до мен — рекъл сър Ланселот.

И когато не след дълго сър Брюнис Безмилостни ги настигнал, сър Ланселот му викнал:

— Коварни рицарю и убиецо на дами и девици, последният ти час настъпи!

Тогава сър Брюнис Безмилостни видял щита на сър Ланселот и го познал, защото по това време той вече не носел щита на Корнуол, а собствения си. И тозчас сър Брюнис Безмилостни побягнал и сър Ланселот препуснал подире му. Ала сър Брюнис имал такъв добър кон, че щом искал да избяга от някого, успявал да го стори, а ако пък искал да спре, можел да стори и това.

И тъй, сър Ланселот се върнал при дамата Брагуейн и тя му благодарила за добрината.