Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 14
Как сър Кей срещнал сър Тристан и за лошите думи, казани за корнуолските рицари, и как двамата се сражавали
Сега да прекъснем този разказ и да се върнем при сър Тристан, който, както яздел, срещнал сенешала сър Кей. И сър Кей попитал сър Тристан откъде е, а той отвърнал, че е от Корнуол.
— Сигурно е вярно — рекъл сър Кей, — тъй като до днес не съм чувал да се е прославил някой корнуолски рицар.
— Лоши думи изрекохте — отвърнал сър Тристан, — ала ако благоволите, моля ви, кажете ми името си.
— Сър — рекъл сър Кей, — името ми е сър Кей, сенешалът.
— Тъй ли се казвате? — рекъл сър Тристан. — Знайте тогава, че се славите като рицаря с най-заядливия език между всички рицари по света. Казват наистина, че сте храбър рицар, ала говорят още, че не ви върви в боя и винаги гледате да унизите хората.
И тъй, те продължили пътя си заедно, додето стигнали до един мост. И там стоял рицар, който не искал да ги пусне да минат, ако единият от тях не излезе на двубой с него. И този рицар се сражавал със сър Кей и го повалил от коня, а името му било сър Тор, брат на сър Ламорак по баща.
Сетне двамата продължили към мястото, дето нощували, и там заварили сър Брандил, а скоро след туй дошъл и сър Тор. И додето четиримата седели и вечеряли, трима от тях непрестанно хулели корнуолските рицари. А сър Тристан слушал всичко, що казвали, и малко говорел, ала много мислел, и не им открил името си.
И на сутринта сър Тристан яхнал коня си и ги причакал на пътя. И тогава сър Брандил му предложил да се бият и сър Тристан го повалил с все коня на земята.
После сър Тристан се сражавал със сър Тор, сина на говедаря, и повалил и него, а сетне продължил по пътя си. Тогава сър Кей препуснал подире му, ала той не пожелал да го вземе със себе си.
Не след дълго сър Брандил догонил сър Кей и казал:
Много ми се иска да узная името на този рицар.
— Ела с мен — рекъл сър Кей. — Ще идем и ще го помолим да ни каже името си.
И тъй, те продължили напред, додето го настигнали и го видели да седи край един извор със свален шлем, наведен да пие вода. Ала като ги съгледал да идват, сър Тристан бързо сложил шлема си, яхнал коня и им предложил да си премерят силите.
Не — отвърнал сър Кей, — неотдавна се бихме с вас. Сега не идваме с тази цел, а да ви помолим според рицарския обичай да ни кажете името си.
— Любезни рицари, щом като такова е вашето желание, ще го удовлетворя. Знайте, че името ми е сър Тристан Лионски и съм племенник на корнуолския крал Марк.
— В добър час се срещаме — рекъл сър Брандил. — Трябва да знаете, че много се радваме, дето ви намерихме, и че нашата дружина ще бъде щастлива, ако се присъедините към нас. Защото няма друг рицар на света, който другарите ни от Кръглата маса тъй много биха искали да се присъедини към тях.
— Господ да ги възнагради за великодушието им — рекъл сър Тристан, — ала чувствам, че още не мога да приема, тъй като не съм извършил дела, достойни за такава дружина.
— Щом сте сър Тристан Лионски — рекъл сър Кей, — то вие се славите като най-храбрия рицар след сър Ланселот от Езерото. Защото няма днес човек на земята, бил той християнин или неверник, който може да посочи втори тъй храбър, тъй силен и тъй честен рицар. Няма човек на земята, който може да каже нещо позорно за него и то да се потвърди.
Така си поприказвали те доста време, а после се разделили и всеки поел по избрания път.