Томас Малори
Смъртта на Артур (16)

Глава 15

Още за същата битка

После Лукан видял крал Агуизанс, който току-що бил посякъл Морис де ла Рош, и се хвърлил срещу него с късо яко копие, и му нанесъл такъв удар, че той паднал заедно с коня си на земята. Видял Лукан без коне и Белиас от Фландрия, и сър Гуинас, и двамата смели рицари, и така се разбеснял, че убил двама млади рицари и дал на другарите си техните коне. И още по-ожесточена станала битката, ала Артур бил доволен, че всички негови рицари са пак на кон и се сражават тъй яростно, че глъчката отеквала над гори и води. Тогава крал Бан и крал Борс също се приготвили за бой, надянали брони и взели щитове, и рицарите им били толкова храбри, че мнозина от тях тръпнели и се тресели от настървение.

През всичкото това време Лукан и Гуинас, заедно с Бриан и Белиас от Фландрия се сражавали ожесточено срещу шестима крале — крал Лот, крал Нантрес, крал Брандегорис, крал Идрис, крал Уриенс и крал Агуизанс — и с помощта на сър Кей и сър Грифлет ги притискали тъй здраво, че те едва успявали да се отбраняват. Ала когато крал Артур видял, че битката още дълго не ще достигне своя край, разярил се като лъв, взел да пришпорва коня си ту на една, ту на друга страна и не се укротил, додето не убил двайсет рицари. Сетне наранил крал Лот в рамото и го принудил да напусне полесражението. А сър Кей и сър Грифлет извършили големи бойни подвизи заедно с крал Артур.

После Улфиус, Брастиас и сър Ектор влезли в схватка с херцог Юстас, крал Краделмент и крал Кларенс от Нортъмбърланд, и с крал Карадос и Краля със стоте рицари. И така се били тези рицари срещу кралете, че ги принудили да напуснат полесражението. Тогава крал Лот дълбоко се натъжил заради раните си и заради своите другари и рекъл на десетте крале:

— Ако не сторите туй, което ще ви науча, всички ще бъдем избити и сразени. Нека дойдат с мен Краля със стоте рицари, крал Агуизанс, крал Идрис и херцог Камбенет и ние петимата с петнайсет хиляди воини ще се отстраним оттук, додето вие, останалите шестима крале, се сражавате с вашите дванайсет хиляди воини. А като видим, че достатъчно дълго сте водили бой с врага, ние яростно ще се втурнем в сражение, защото иначе не ще можем да победим, а само така!

И тъй, по съвета на крал Лот те се оттеглили настрана, а шестимата крале изправили силна войска срещу Артур и дълго се сражавали с него.

В същото време крал Бан и крал Борс излезли от засадата и авангарда им водели Лионс и Фарианс. И връхлетели тези двама рицари срещу крал Идрис и неговата дружина, и започнала голяма схватка — трошили се копия, блъскали се мечове и много воини и коне били убити и тежко поражение заплашвало крал Идрис. Видял това крал Агуизанс и притиснал Лионс и Фарианс в смъртна схватка, защото и херцог Камбенет ги нападнал с голяма войска, така че животът на тези двама рицари бил застрашен и малко останало да отстъпят, ала все успявали като по чудо да спасят себе си и дружината си. Когато крал Борс видял каква опасност грози тези рицари, дълбоко се наскърбил и се спуснал към тях с такава бързина, че войските му се разлели из полето като черен порой.

Когато крал Лот съзрял крал Борс, познал го начаса и викнал:

— Иисусе Христе, избави ни от смърт и страшни рани, защото виждам, че сме пред смъртна опасност! Ей там стои един крал, мъж най-достоен сред достойните, и най-храбрите рицари на света са сбрани в неговото войнство.

— Кой е той? — запитал Краля със стоте рицари.

— Крал Борс от Галия — отвърнал крал Лот. — Чудя се как е стигнал тук, без да узнаем.

— Станало е по съвет на Мерлин — рекъл рицарят.

— Колкото за това — рекъл крал Карадос, — аз ще вляза в двубой с крал Борс, а вие ще ме избавите, ако стане нужда.

— Върви — казали всички, — а ние ще направим каквото можем.

С тези думи крал Карадос и войнството му подкарали конете си с равен ход, додето приближили на хвърлей стрела до крал Борс и тогава двете дружини препуснали с все сила една срещу друга. А знаменосец на крал Борс бил кръщелникът му Блеоберис, силен и безстрашен рицар.

— Сега ще видим как се бият тези северни воини — рекъл крал Борс.

И връхлетял той срещу един рицар и тъй го пронизал с копието си, че онзи паднал мъртъв. После изтеглил меча си и извършил такива чудни подвизи, че всички се слисали. А рицарите му не оставали по-назад и се били добре, и скоро крал Карадос бил повален на земята. Тогава дошъл Краля със стоте рицари и спасил крал Карадос със силата на оръжието си, тъй като бил отличен рицар и крал, макар и твърде млад.