Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 23
Как споменатият рицар се явил и на втората нощ и отново бил обезглавен и как на празника Петдесетница всички рицари, които сър Гарет победил, отишли при крал Артур и се предали на милостта му
И тъй, дошла тя в уречения час, ала едва легнала в постелята, и ето че видяла да се приближава към тях въоръжен рицар. Тогаз предупредила сър Гарет и той бързо надянал доспехите си с нейна помощ и се хвърлил насреща, му, та подхванали двамата свирепа и безмилостна битка. А из цялата зала било толкоз светло, сякаш по двайсет факли горели в единия и в другия й край. И сър Гарет много се напрегнал, та старата му рана се отворила и отново прокървила, ала той бил тъй разгорещен и тъй безгранична била храбростта му, че никак не се стъписал, а с голяма сила повалил рицаря, смъкнал шлема, отрязал му главата и я разсякъл на сто парчета. Сетне взел парчетата и ги хвърлил през един прозорец в рова на замъка. И като сторил това, така премалял от загубената кръв, че едва се държал на крака.
И додето лейди Лионес успее да му свали доспехите, той паднал в несвяст на пода. Тогаз тя извикала с висок глас, та сър Грингамор я чул. И когато дошъл и намерил сър Гарет в такова плачевно състояние, дълбоко се наскърбил, ала скоро свестил сър Гарет и му дал да пие някаква отвара, та силите му като по чудо се възвърнали. А лейди Лионес ридаела тъй горко, че никакви думи не могат да опишат скръбта й, и насмалко щяла да умре.
Дошла тогаз при тях девицата Линет, донесла всички късове от главата, които сър Гарет хвърлил през прозореца, намазала ги с балсам, както сторила и преди, и те начаса заздравели.
— Ех, девице Линет — рекъл сър Гарет, — не съм заслужил туй зло, което ми причинявате.
— Благородни рицарю — отвърнала тя, — не съм сторила нищо, дето да се срамувам да призная, ала всичко туй е за чест вам и на всинца ни.
И скоро успели да спрат кръвта на сър Гарет, ала лечителите рекли, че никой смъртен не ще излекува напълно раната му освен онзи, който с магиите си е станал причина за нея.
И тъй, нека оставим сър Гарет при сър Грингамор и сестрите му и да се върнем при крал Артур, който щял да празнува следващата Петдесетница. И дошъл при него Зеления рицар с петдесет рицари и всички се предали на милостта на крал Артур. Сетне дошъл и брат му, Червения рицар, и се предал на милостта на крал Артур заедно с шейсет рицари. Подир туй дошъл Синия рицар, техен брат, със сто рицари и се предал на милостта на крал Артур. И името на Зеления рицар било Пертолен, името на Червения рицар било Перимон, а Синия рицар се наричал сър Персант. И разказали тези трима рицари на крал Артур как били победени от рицаря, който придружавал една девица и се наричал Бомен.
— Иисусе Христе — рекъл Артур, — чудя се какъв е тоя рицар и от кой род е. Прекара при мен цели дванайсет месеца и всички се отнасяха към него с презрение и насмешка, а сър Кей на подбив го нарече Бомен.
И додето кралят стоял и разговарял с тях, дошъл сър Ланселот от Езерото и казал на краля, че е пристигнал могъщ лорд с шестстотин рицари. Тогаз кралят излязъл край стените на Карлеон, защото там бил празникът, а лордът се приближил до него и го поздравил почтително.
— Какво желаете — запитал крал Артур — и за какво сте дошли?
— Сър — отвърнал той, — името ми е Червения рицар от Червените ливади, ала ме наричат още сър Железни. Трябва да знаете, сър, че ме изпраща тук рицарят на име Бомен, понеже се сражавахме един срещу друг в честен двубой и той ме победи — нещо, което не е успял да стори никой рицар освен него от трийсет лета насам, — а сетне ми заповяда да се предам на вашето благоволение.
— Добре сте ми дошли — рекъл кралят, — защото дълги години бяхте заклет враг на мен и на целия ми двор, ала сега, с божията помощ, ще се опитам да ви посрещна така, че да ми станете приятел.
— Сър, аз и тези шестстотин рицари ще бъдем винаги готови да изпълним повелята ви и да ви служим доколкото можем.
— Иисусе Христе — рекъл крал Артур, — много съм задължен на онзи рицар, който се е изложил на толкова мъки, за да прослави мен и двора ми. А колкото до вас, сър Железни, наречен още Червения рицар от Червените ливади, чувал съм да се говори, че сте ловък рицар. И ако приемете властта ми, ще ви въздигна по достойнство и ще ви направя рицар на Кръглата маса, ала тогава ще трябва да престанете да погубвате рицари.
— Сър, колкото до това, аз вече обещах на сър Бомен да се откажа от тези си нрави. И знайте, че всички позорни дела, що съм извършил, сторих по настояване на дамата, която любех. И затова трябва да ида при сър Ланселот и сър Гауейн и да им искам прошка за злото, което желаех да им причиня, тъй като всички онези рицари намериха смъртта си поради ненавистта ми към сър Ланселот и сър Гауейн.
— Те са тук пред теб — рекъл кралят. — Сега можеш да им кажеш каквото искаш.
И тогаз той коленичил пред сър Ланселот и сър Гауейн и ги помолил за прошка заради омразата, която хранел спрямо тях.