Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Как сър Ланселот отишъл с другарите си в Амзбъри и намерили кралица Гуиневир мъртва и как я пренесли в Гластънбъри

А сър Ланселот станал преди съмване и разказал видението си на отшелника.

— Трябва да се приготвите за път — рекъл отшелникът — и да изпълните повелята на това видение.

Тогаз сър Ланселот взел седмината си другари и всички заедно се отправили пешком от Гластънбъри за Амзбъри. И макар пътят да бил едва около трийсет мили, стигнали там за два дни, тъй като били твърде немощни и с мъка вървели. И когато сър Ланселот стигнал в женския манастир в Амзбъри, кралица Гуиневир била издъхнала само половин час преди това.

И дамите й разправили на сър Ланселот как, преди да умре, тя им казала, че сър Ланселот почти дванайсет месеца вече е свещеник, и рекла: „И той бърза насам да вземе тялото ми и да го погребе до моя повелител, крал Артур. — И кралицата казала на всеослушание още: — Моля се на всевишния Бог да не доживея да видя със смъртните си очи лика на сър Ланселот.“

— Такава беше молитвата й цели два дни, преди да умре — рекли всички дами.

После сър Ланселот видял лика й, ала не заплакал, а само въздъхнал. И той самият отслужил молитвата и панихидата, и утринната литургия. Сетне приготвили носилка на коне и поели на път. И сто факли горели около тялото на кралицата, а сър Ланселот и седмината му другари вървели край конете, пеели, четели молитви и кадели тамян над тялото. Така сър Ланселот и другарите му се върнали пешком от Амзбъри в Гластънбъри.

И като стигнали в параклиса на светата обител, отслужили за кралицата голяма панихида. А на сутринта отшелникът, който някога бил кентърбърийски епископ, изпял тържествена заупокойна меса. После принесли дарове: първо сър Ланселот, а след него и всичките му другари. Подир това увили тялото й от глава до пети в трийсет ката ренско платно, натрито с восък[1]. После я положили в оловен сандък и сандъка сложили в мраморен ковчег. И когато я спуснали в гроба, сър Ланселот паднал в несвяст и дълго лежал така. А отшелникът отишъл при него, свестил го и рекъл:

— Грехота е това, което правите — гневите Бога с прекомерната си скръб.

— Истина ви казвам — рекъл сър Ланселот, — вярвам, че не гневя Бога, защото той прозира в душата: аз скърбях и скърбя не за греховните наслади и скръбта ми не ще има край. Като си спомних за красотата и благородството — нейното и на нейния крал — и като ги видях сега да лежат мъртви един до друг, сърцето ми отказа да служи на преизпълненото ми с мъка тяло. И като си спомних, че по моя вина, поради моята гордост и самонадеяност загинаха те двамата, които нямаха равни на себе си сред всички християни, като си спомних тяхната доброта и моята неблагодарност, всичко туй така натежа на сърцето ми, че не можах да издържа.

Така разказва френската книга.

Бележки

[1] В Рен, някогашната столица на Бретан, отдавна било развито производството на платна и други груби тъкани.