Томас Малори
Смъртта на Артур (70)

Глава 8

Как Аколон се озовал край един извор и се врекъл да се сражава срещу Артур

Сега да се върнем при Аколон Галски, който се събудил до един дълбок извор и бил в смъртна опасност, защото лежал само на педя от ръба му. И от извора се издигала сребърна тръба, а от тръбата бликала нависоко вода и падала в мраморно корито. И когато сър Аколон видял това, прекръстил се и рекъл:

— Господ да закриля господаря ми крал Артур и крал Уриенс, защото онези девици от кораба ни измамиха — дяволи са те, а не жени. И ако изляза невредим от това злощастно приключение, ще погубя тези коварни девици, които си служат с магия, дето и да ги намеря.

Тозчас се явило едно джудже с голяма уста и сплеснат нос, поздравило сър Аколон и рекло, че го изпраща кралица Морган Вълшебницата.

— И тя ви изпраща поздрави и поръча да бъдете смел, защото утре рано призори ще се сражавате с един рицар. Затуй ви праща Екскалибур, меча на Артур, а също и ножницата му и ви моли, в името на любовта си към нея, да се сражавате докрай, без всякаква милост, както сте й обещали, когато сте си говорили тайно. А онази девица, която й донесе главата на рицаря, с когото вие ще се сражавате, тя ще направи кралица.

— Добре разбрах всичко — рекъл Аколон. — Ще изпълня обещанието си, щом имам този меч. Кога видяхте моята господарка Вълшебницата Морган?

— Току-що — рекло джуджето.

Тогаз Аколон го прегърнал и рекъл:

— Предайте моите почитания на кралицата, моята господарка, и кажете й, че ще сторя всичко, както съм й обещал, ако не загина. Сега разбирам, че е направила всичките онез магии и вълшебства заради този двубой.

— Можете да бъдете напълно сигурен в това — рекло джуджето.

Тъкмо тогаз дошъл един рицар, придружен от дама и шестима оръженосци, поздравил сър Аколон и го помолил да стане и да иде с тях в имението им да си почине. И сър Аколон яхнал един свободен кон и яздил с рицаря, додето стигнали в богато имение край малък манастир и там бил приет отлично.

В туй време сър Дамас проводил пратеници при брат си, сър Онцлак, със заръка да се приготви и рано призори да се яви на двубои с един храбър рицар, защото бил намерил храбър рицар, който да се сражава с него по всички правила. И когато тази вест стигнала до сър Онцлак, той много се угрижил, тъй като съвсем наскоро бил ранен с копие в двете бедра, и дълбоко се опечалил. И ако не бил ранен, щял да приеме двубоя. Ала случило се, че по туй време благодарение на магиите на Вълшебницата Морган Аколон бил в имението на сър Онцлак. И като научил той за двубоя и разбрал, че Онцлак е ранен, рекъл, че ще се сражава вместо него, защото именно по тази причина Вълшебницата Морган му била дала Екскалибур и ножницата — да се сражава с рицаря на другата страна. Тогаз сър Онцлак много се зарадвал и от все сърце благодарил на сър Аколон, че е готов да му помогне. И тозчас сър Онцлак известил на брат си, сър Дамас, че един негов рицар ще се яви призори на двубоя.

И тъй, на сутринта сър Артур се въоръжил, яхнал добър кон и попитал сър Дамас:

— Кога ще идем на полесражението?

— Сър — отвърнал сър Дамас, — най-напред да изслушаме утринната литургия.

И тъй, Артур изслушал литургията, а когато тя свършила, дошъл оръженосец на едър кон и попитал сър Дамас готов ли е неговият рицар.

— Защото нашият рицар отдавна чака на полесражението — завършил оръженосецът.

Тогаз сър Артур яхнал коня, а наоколо се били събрали всички рицари и простият народ от страната. Сетне, по общо съгласие, избрали дванайсет почтени мъже^[1] да отсъдят изхода на двубоя.

И когато Артур бил вече на коня си, дошла една девица, проводена от Вълшебницата Морган, и донесла на Артур меч, подобен на Екскалибур, а също и ножница, и рекла:

— Вълшебницата Морган ви изпраща този меч от голяма обич към вас.

И той й благодарил и повярвал, че е така, ала то било лъжа.