Томас Малори
Смъртта на Артур (344)

Глава 3

Как сър Ланселот се бил с един глиган и го убил и как бил ранен и отнесен в една отшелническа обител

Отишъл сър Ланселот и намерил коня, вързан за дървото, и копието, подпряно на ствола, а на лъка на седлото висял меч. Тогава сър Ланселот скочил на коня, грабнал меча в ръка и препуснал подир глигана. И не след дълго сър Ланселот забелязал глигана, който бил подпрял задница на вековно дърво край една отшелническа обител. Тогава сър Ланселот се спуснал върху глигана с копието, а глиганът бързо се извърнал и изтръгнал дробовете и сърцето на коня му, та сър Ланселот паднал на земята. И преди сър Ланселот да успее да се измъкне изпод коня, глиганът разкъсал мускула на бедрото му чак до костите. Разгневил се сър Ланселот люто, скочил на крака, изтеглил меча и с един удар отсякъл главата на глигана.

Тогава излязъл отшелникът и като видял раната му, отишъл при сър Ланселот и се завайкал, та искал да го прибере в своята обител. Ала щом чул гласа му, сър Ланселот, измъчван от болката, се хвърлил върху отшелника да го убие и отшелникът побягнал. И като разбрал, че не може да го стигне, сър Ланселот хвърлил меча си подире му и рухнал наземи, понеже не можел вече да пристъпи поради загуба на кръв. Тогава отшелникът се върнал и запитал сър Ланселот как е получил тази рана.

— Друже — рекъл сър Ланселот, — този глиган зле ме разпори.

— Ела с мен и аз ще те изцеря — рекъл отшелникът.

— Върви си оттук — рекъл сър Ланселот — и ме остави на мира.

Тогава отшелникът си тръгнал и срещнал един снажен рицар с много слуги.

— Сър — рекъл му отшелникът, — ей там до килията ми лежи най-напетият мъж, когото съм виждал. Той е тежко ранен от глиган, макар че уби глигана. И знам, че ако не му се помогне, този отличен мъж ще умре от раната и ще бъде твърде жалко.

Тогава, по настояване на отшелника, рицарят докарал една каруца и сложил в нея сър Ланселот и глигана, понеже сър Ланселот бил толкова отпаднал, че лесно се справили с него. И тъй, отвели сър Ланселот в килията и там отшелникът го изцелил. Ала отшелникът не можел да намира храна за сър Ланселот и затова той отслабнал и телесно, и душевно и поради липсата на храна обезумял още повече.

И тъй, един ден сър Ланселот избягал в гората и случило се, че след време стигнал в града Корбин, дето живеела Елейн, която родила Галахад, сина на сър Ланселот. И като влязъл в града, той се затичал към замъка. А градските младежи хукнали подире му и взели да го замерят с буци пръст и му нанесли безчет тежки удари. Ала щом сър Ланселот успявал да хване някого от тях, така го тръшвал на земята, че той вече не смеел да се доближи до него — на някои счупил ръцете, на други краката и най-подир се добрал до замъка. Тогава отвътре излезли рицари и оръженосци и избавили сър Ланселот от преследвачите му.

И като го видели и го разгледали от главата до петите, рекли си, че никога не са срещали толкова напет мъж, а щом пък видели многобройните рани по тялото му, решили, че трябва да е някой храбър и достоен мъж. Тогава го настанили в една колиба, дали му дрехи и сламена постеля. И всеки ден му хвърляли храна и му носели вода, ала малцина се осмелявали да му подадат храна в ръцете.