Томас Малори
Смъртта на Артур (299)

Глава 60

Как сър Тристан и другарите му отишли в един замък и как сетне домакинът им се сражавал със сър Тристан, и за други неща

Тогава сър Тристан, Гарет и сър Динадан си тръгнали, а сър Паломид останал на кораба. И сър Тристан стоял на брега и гледал как моряците подкарали кораба по реката Хъмбър. И когато сър Паломид се изгубил от погледа им, тримата възседнали конете и се огледали наоколо. И видели те да язди към тях рицар без доспехи и без друго оръжие освен един меч. И като се приближил към тях, този рицар ги поздравил и те отвърнали на поздрава му.

— Любезни рицари — рекъл този рицар, — моля ви, ако сте странстващи рицари, заповядайте в замъка ми и приемете каквото гостоприемство мога да ви предложа. Каня ви от сърце.

И тъй, отишли тримата в замъка му и там ги въвели в просторна зала, а тя била най-богато подредена. Тогава те свалили доспехите си и седнали на трапезата. И когато рицарят зърнал сър Тристан, тозчас го познал, та побледнял и го погледнал твърде гневно. Видял сър Тристан изражението му, зачудил се и рекъл:

— Любезни домакине, защо сте така мрачен?

— Трябва да знаеш — рекъл той, — че се наскърбих, защото те познах. Ти си сър Тристан Лионски, който уби брат ми, и затова те призовавам на двубой и ще те погубя, стига да се срещнем вън от стените на дома ми.

— Благородни рицарю — рекъл сър Тристан, — не знам да съм убивал никой от братята ти, ала щом твърдиш, че е така, готов съм да се отплатя според силите си.

— Не искам отплата — отвърнал рицарят, — ала пази се от мен.

И след като се нахранили, сър Тристан надянал доспехите си и тримата си тръгнали. И както яздели по пътя, сър Динадан видял да идва добре въоръжен рицар на едър кон, ала без щит.

— Сър Тристан — рекъл сър Динадан, — пазете се, защото струва ми се, идва нашият домакин да се бие с вас.

— Нека дойде — рекъл сър Тристан, — ще го срещна както мога.

Скоро рицарят се приближил и викнал на сър Тристан да спре и да се отбранява. Тогава двамата се спуснали един срещу друг и сър Тристан тъй яростно ударил рицаря, че го преметнал през задницата на коня му. Ала рицарят тозчас пъргаво скочил и възседнал пак коня, а сетне се спуснал настървено връз сър Тристан и дваж го ударил тежко по шлема.

— Благородни рицарю — рекъл сър Тристан, — моля ви, възпрете ръката си, защото никак не ми е по сърце да се сражавам с вас тъй скоро, след като ни нагостихте с ястията и питията си.

Ала нищо не могло да накара рицаря да се откаже от двубоя. Тогава сър Тристан с все сила стоварил меч върху шлема му, та той паднал с главата надолу от коня наземи и останал да лежи на земята като мъртъв, а през процепите на забралото му потекла кръв. Щом видял това, сър Тристан рекъл:

— Твърде съжалявам, че му нанесох тъй тежък удар, защото, струва ми се, е мъртъв.

И те го оставили там и продължили пътя си. Ала не минало много време, и ето че съгледали да идат насреща им двама снажни рицари в здрави доспехи и на едри коне, а край тях яздели верни оръженосци. Единият бил Берант Изтърсака, наричан още Краля със стоте рицари, а другият бил сър Сегуарид, и двамата славни и благородни рицари. И като се приближили едни до други, кралят погледнал сър Динадан, който носел шлема на сър Тристан на рамото си, а този шлем кралят бил виждал по-рано у кралицата на Северен Уелс, която любел. И кралицата на Северен Уелс подарила този шлем на Хубавата Изолда, а Хубавата Изолда го дала на сър Тристан.

— Благородни рицарю — рекъл Берант, — откъде имате този шлем?

— Защо питате? — рекъл сър Динадан.

— Защото ще се сражавам с вас за любовта на онази, на която шлемът по право принадлежи, затова отбранявайте се.

Сетне двамата се отдалечили според обичая, пришпорили конете си и връхлетели един връз друг с такава сила, че Краля със стоте рицари повалил сър Динадан на земята с все коня му. После заповядал на слугата си:

— Иди и му свали шлема, и добре го пази.

И слугата отишъл да вземе шлема.

— Какъв шлем? Какво правиш? — рекъл сър Тристан. — Остави този шлем.

— А вие, благородни рицарю — рекъл кралят, — защо държите тъй много на този шлем?

— Трябва да знаете, че не ще се разделя с този шлем — рекъл сър Тристан, — и ще ви се наложи скъпо да платите за него, преди да го получите.

— Тогава пригответе се за бой — рекъл сър Берант на сър Тристан.

И те се втурнали един срещу друг и сър Тристан го преметнал през задницата на коня му. Ала после кралят бързо скочил на крака, възседнал пак коня си и настървено взел да сипе удар след удар върху сър Тристан. Тогаз сър Тристан стоварил меч върху шлема на сър Берант с такава сила, че той паднал зашеметен от коня.

— Я гледай — рекъл Динадан, — този шлем и на двамата ни донесе нещастие, защото първо аз бях повален заради него, а сега и вие, кралю, бяхте посрамен.

Тогаз Сегуарид запитал:

— Кой ще се сражава с мен?

— Моля ви — рекъл сър Гарет на Динадан, — нека аз да изпитам силите си в този двубой.

— Сър — рекъл Динадан, — колкото до мен, моля, заповядайте.

— Не е редно — рекъл Тристан, — по право вие трябва да се сражавате с този рицар.

— Щом толкоз настоява — рекъл Динадан, — отстъпвам му това право.

Тогава Гарет препуснал срещу сър Сегуарид, ала той повалил и него, и коня му на земята.

— Ето — рекъл сър Тристан на Динадан, — сражавайте се и вие сега с онзи рицар.

— Не желая — рекъл Динадан.

— Щом е тъй, аз ще се сражавам — рекъл сър Тристан.

И тозчас сър Тристан връхлетял връз него и го повалил. Сетне ги оставили, както били на земята, и потеглили към Веселата стража. И сър Гарет учтиво отказал да влезе в този замък, ала сър Тристан не го пуснал да си иде. И тъй, слезли те от конете и свалили доспехите си и били отлично приети. И щом сър Динадан застанал пред Хубавата Изолда, взел да проклина часа, когато се съгласил да носи шлема на сър Тристан, а после й разказал как сър Тристан се подиграл с него. И толкова се смели всички и се шегували със сър Динадан, че се чудели къде да се дянат от смях.