Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 60
Как сър Тристан и другарите му отишли в един замък и как сетне домакинът им се сражавал със сър Тристан, и за други неща
Тогава сър Тристан, Гарет и сър Динадан си тръгнали, а сър Паломид останал на кораба. И сър Тристан стоял на брега и гледал как моряците подкарали кораба по реката Хъмбър. И когато сър Паломид се изгубил от погледа им, тримата възседнали конете и се огледали наоколо. И видели те да язди към тях рицар без доспехи и без друго оръжие освен един меч. И като се приближил към тях, този рицар ги поздравил и те отвърнали на поздрава му.
— Любезни рицари — рекъл този рицар, — моля ви, ако сте странстващи рицари, заповядайте в замъка ми и приемете каквото гостоприемство мога да ви предложа. Каня ви от сърце.
И тъй, отишли тримата в замъка му и там ги въвели в просторна зала, а тя била най-богато подредена. Тогава те свалили доспехите си и седнали на трапезата. И когато рицарят зърнал сър Тристан, тозчас го познал, та побледнял и го погледнал твърде гневно. Видял сър Тристан изражението му, зачудил се и рекъл:
— Любезни домакине, защо сте така мрачен?
— Трябва да знаеш — рекъл той, — че се наскърбих, защото те познах. Ти си сър Тристан Лионски, който уби брат ми, и затова те призовавам на двубой и ще те погубя, стига да се срещнем вън от стените на дома ми.
— Благородни рицарю — рекъл сър Тристан, — не знам да съм убивал никой от братята ти, ала щом твърдиш, че е така, готов съм да се отплатя според силите си.
— Не искам отплата — отвърнал рицарят, — ала пази се от мен.
И след като се нахранили, сър Тристан надянал доспехите си и тримата си тръгнали. И както яздели по пътя, сър Динадан видял да идва добре въоръжен рицар на едър кон, ала без щит.
— Сър Тристан — рекъл сър Динадан, — пазете се, защото струва ми се, идва нашият домакин да се бие с вас.
— Нека дойде — рекъл сър Тристан, — ще го срещна както мога.
Скоро рицарят се приближил и викнал на сър Тристан да спре и да се отбранява. Тогава двамата се спуснали един срещу друг и сър Тристан тъй яростно ударил рицаря, че го преметнал през задницата на коня му. Ала рицарят тозчас пъргаво скочил и възседнал пак коня, а сетне се спуснал настървено връз сър Тристан и дваж го ударил тежко по шлема.
— Благородни рицарю — рекъл сър Тристан, — моля ви, възпрете ръката си, защото никак не ми е по сърце да се сражавам с вас тъй скоро, след като ни нагостихте с ястията и питията си.
Ала нищо не могло да накара рицаря да се откаже от двубоя. Тогава сър Тристан с все сила стоварил меч върху шлема му, та той паднал с главата надолу от коня наземи и останал да лежи на земята като мъртъв, а през процепите на забралото му потекла кръв. Щом видял това, сър Тристан рекъл:
— Твърде съжалявам, че му нанесох тъй тежък удар, защото, струва ми се, е мъртъв.
И те го оставили там и продължили пътя си. Ала не минало много време, и ето че съгледали да идат насреща им двама снажни рицари в здрави доспехи и на едри коне, а край тях яздели верни оръженосци. Единият бил Берант Изтърсака, наричан още Краля със стоте рицари, а другият бил сър Сегуарид, и двамата славни и благородни рицари. И като се приближили едни до други, кралят погледнал сър Динадан, който носел шлема на сър Тристан на рамото си, а този шлем кралят бил виждал по-рано у кралицата на Северен Уелс, която любел. И кралицата на Северен Уелс подарила този шлем на Хубавата Изолда, а Хубавата Изолда го дала на сър Тристан.
— Благородни рицарю — рекъл Берант, — откъде имате този шлем?
— Защо питате? — рекъл сър Динадан.
— Защото ще се сражавам с вас за любовта на онази, на която шлемът по право принадлежи, затова отбранявайте се.
Сетне двамата се отдалечили според обичая, пришпорили конете си и връхлетели един връз друг с такава сила, че Краля със стоте рицари повалил сър Динадан на земята с все коня му. После заповядал на слугата си:
— Иди и му свали шлема, и добре го пази.
И слугата отишъл да вземе шлема.
— Какъв шлем? Какво правиш? — рекъл сър Тристан. — Остави този шлем.
— А вие, благородни рицарю — рекъл кралят, — защо държите тъй много на този шлем?
— Трябва да знаете, че не ще се разделя с този шлем — рекъл сър Тристан, — и ще ви се наложи скъпо да платите за него, преди да го получите.
— Тогава пригответе се за бой — рекъл сър Берант на сър Тристан.
И те се втурнали един срещу друг и сър Тристан го преметнал през задницата на коня му. Ала после кралят бързо скочил на крака, възседнал пак коня си и настървено взел да сипе удар след удар върху сър Тристан. Тогаз сър Тристан стоварил меч върху шлема на сър Берант с такава сила, че той паднал зашеметен от коня.
— Я гледай — рекъл Динадан, — този шлем и на двамата ни донесе нещастие, защото първо аз бях повален заради него, а сега и вие, кралю, бяхте посрамен.
Тогаз Сегуарид запитал:
— Кой ще се сражава с мен?
— Моля ви — рекъл сър Гарет на Динадан, — нека аз да изпитам силите си в този двубой.
— Сър — рекъл Динадан, — колкото до мен, моля, заповядайте.
— Не е редно — рекъл Тристан, — по право вие трябва да се сражавате с този рицар.
— Щом толкоз настоява — рекъл Динадан, — отстъпвам му това право.
Тогава Гарет препуснал срещу сър Сегуарид, ала той повалил и него, и коня му на земята.
— Ето — рекъл сър Тристан на Динадан, — сражавайте се и вие сега с онзи рицар.
— Не желая — рекъл Динадан.
— Щом е тъй, аз ще се сражавам — рекъл сър Тристан.
И тозчас сър Тристан връхлетял връз него и го повалил. Сетне ги оставили, както били на земята, и потеглили към Веселата стража. И сър Гарет учтиво отказал да влезе в този замък, ала сър Тристан не го пуснал да си иде. И тъй, слезли те от конете и свалили доспехите си и били отлично приети. И щом сър Динадан застанал пред Хубавата Изолда, взел да проклина часа, когато се съгласил да носи шлема на сър Тристан, а после й разказал как сър Тристан се подиграл с него. И толкова се смели всички и се шегували със сър Динадан, че се чудели къде да се дянат от смях.