Томас Малори
Смъртта на Артур (86)

Глава 24

Как сър Мархаус поел с дамата си и как стигнал при херцога на Южните покрайнини

Сега да се върнем при сър Мархаус, който поел на юг с трийсетгодишната дама. Навлезли те сред гъста гора и случайно замръкнали в нея, та дълго яздили по тъмен път, додето най-сетне стигнали до един заграден двор и там потърсили убежище.

Ала колкото и да молели, както и да увещавали, собственикът на дома не щял да ги подслони. И ето какво казал Добрият стопанин:

— Ако не се боите от приключението, което ви чака, ще ви заведа на едно място, където ще пренощувате.

— Какво трябва да извърша, за да ни дадат подслон? — запитал сър Мархаус.

— Ще узнаете, като стигнем там — отвърнал добрият стопанин.

— Сър, каквото и приключение да ме чака, моля ви, водете ме — рекъл Мархаус, — тъй като съм уморен, а също и дамата ми, и конят ми.

Тогаз добрият стопанин отворил портата и като повървели един час, завел ги пред богат замък, а сетне извикал пазача и той го пуснал да влезе. И беднякът казал на владетеля на замъка, че е довел един странстващ рицар с дамата му, защото искали да нощуват при него.

— Пусни ги да влязат — отговорил господарят. — Пък може да стане тъй, че да се кае този рицар, дето се е подслонил тук.

Тогаз въвели сър Мархаус в замъка под светлината на факли и множество млади мъже го посрещнали. Сетне вързали каня му в конюшнята, а него и дамата му съпроводили до една зала. И видели вътре да стои един снажен херцог, ограден от напети рицари. Тогава херцогът гордо го попитал как се казва, откъде идва и от чий двор е.

— Сър — отвърнал той, — идвам от двора на крал Артур и съм рицар на Кръглата маса. Името ми е сър Мархаус, а съм роден в Ирландия.

— Много съжалявам — рекъл му херцогът — и причината е, че не обичам нито господаря ти, нито рицарите на Кръглата маса. Затова почини си колкото можеш по-добре тази нощ, тъй като утре аз и моите шестима синове ще се сражаваме с теб.

— Няма ли средство да избегнем тази битка с вас и шестимата ви синове? — запитал сър Мархаус.

— Не — отвърнал херцогът, — дал съм клетва и ще я изпълня, тъй като сър Гауейн при едно сражение уби седемте ми синове и тогава аз се заклех, че никой рицар на крал Артур не ще мине през тукашните земи, нито ще пренощува при мен, без да го предизвикам на двубой, защото твърдо съм решил да отмъстя за смъртта на синовете си.

— А как е вашето име? — попитал сър Мархаус. — Моля ви, кажете ми, ако обичате.

— Знай, че аз съм херцогът от Южните покрайнини.

— О — рекъл сър Мархаус, — чувал съм да разправят, че отдавна сте голям враг на моя повелител Артур и на рицарите му.

— И сам ще се увериш в това утре — рекъл херцогът.

— А с вас самия ще се сражавам ли? — запитал сър Мархаус.

— Да, нямаш друг избор — отвърнал херцогът. — Затова иди сега в отредените ти покои и ще получиш всичко, каквото пожелаеш.

И тъй, отвели сър Мархаус в една стая, а дамата — в друга. А на сутринта херцогът заповядал да повикат сър Мархаус и да му кажат да се приготви. И сър Мархаус станал, въоръжил се, а сетне изслушал утринната литургия, закусил и като яхнал коня си, застанал насред двора на замъка, дето щял да бъде двубоят. А там вече го чакал херцогът, въоръжен и на кон, а шестте му синове също били до него и всички държали копия в ръка. Тогава те започнали сражението и скоро херцогът и двама от синовете му строшили копията си о щита на сър Мархаус, а той самият държал своето с върха нагоре и не нападал никого.